Михаил II Комнин

Михаил II Комнин Μιχαήλ Β΄ Κομνηνός Δούκας
деспот на Епир
Роден	1205 г.
Починал	1268 Епирско деспотство
Погребан	Арта, Гърция
Семейство
Род	Ангели
Баща	Михаил I Комнин
Съпруга	Теодора Петралифина
Деца	Никифор I Комнин Анна Комнина Дукина Йоан I Дука Йоан Дука Димитър Дука Комнин Кутрулес Елена Дукина
Михаил II Комнин в Общомедия

Михаѝл II Ко̀мнин Ду̀ка (на византийски гръцки: Μιχαήλ Β΄ Κομνηνός Δούκας) е владетел на Епирското деспотство от 1230 г. до смъртта си през 1266/68 г.

Живот и управление

Михаил е извънбрачният син на Михаил I Комнин и отива в изгнание след убийството на баща си през 1215 г. След разгрома в битката при Клокотница в 1230 г. на чичо му Теодор Комнин от цар Иван Асен II и последвалото му попадане в български плен, Михаил II е пусднат да се завръне в Епир признавайки върховенството на българския цар пряко или чрез васалитет към чичо си Мануил Комнин Солунски. Михаил II си осигурява подкрепата на местните благородници, като се жени за Теодора Петралифина и установява близки отношения с Никейската империя. През 1241 г. Михаил онаследява чичо си Мануил като владетел на Тесалия. През 1238 г. Михаил е посетен от Никейския патриарх Герман II, а през 1249 г. получава титлата деспот от император Йоан III Дука Ватаци.

Отношенията на Михаил II с Никея му осигуряват неутралитет по време на междуособиците, при които Йоан III Дука Ватаци превзема Солун и прониква в Северна Гърция (1244 г). Но когато през 1256 г. му се налага да предаде Драч и Сервия на никейците, Михаил се решава да разшири своите владения за сметка на Никея. Докато напредва към Солун, сицилианският крал Манфред завзема Драч и прилежащите земи. Решен да превземе Солун, Михаил се споразумява с Манфред и му изпраща дъщеря си за съпруга, отдавайки в зестра изгубените градове и остров Корфу. Освен това сключва съюз и с принца на Ахейското княжество Вилхелм II Вилардуен.

Войските на съюзниците надделяват над никейските части в Македония и през 1259 г. се приготвят за сражение с редовната никейска армия, водена от севастократор Йоан Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог. Последвалото стълкновение влиза в историята с името „Пелагонийска битка“. Съюзническата кампания е осуетена от породилите се подозренията в различните лагери и извънбрачният син на на Михаил — севастократор Йоан I Дука, дезертира при врага, докато самият Михаил II изоставя съюзниците си. Никейците нанасят съкрушаващо поражение на ахейския принц Вилхелм, който е пленен в боя. След като Михаил бяга към Йонийските острови, никейците окупират Епир, но срещат такова съпротивление от местните, че са принудени да се оттеглят. Михаил си възвръща владенията с допълнителна помощ от крал Манфред. След последвали военни действия втора византийска победа, този път през 1264 г., принуждава Михаил II да признае условния сюзеренитет на Михаил VIII Палеолог и да затвърди съглашението с династични бракове. Когато Михаил II умира през 1266/68 г., неговите владения са разделени между синовете му Никифор I Комнин, който получава Епир и Йоан I Дука, който получава Тесалия.

Семейство

От брака си с Теодора Петралифина Михаил II има няколко деца:

• Никифор I Комнин, наследил баща си като владетел на Епир;
• Йоан I Комнин;
• Димитър (преименуван на Михаил) Комнин;
• Елена Ангелина Дукина, която се омъжва за крал Манфред Сицилиански;
• Ана Комнина Дукина, която се омъжва първо за принц Вилхелм II Вилардуен от Ахейското княжество, а после за Николай II от Св. Омир, владетел на Беотия.

От наложницата си Гангрена, Михаил II има поне още двама синове:

• Йоан I Дука, наследил като управник на Тесалия;
• Теодор I Дука.

Използвани източници

• D.I. Polemis, The Doukai, London, 1968.
• John V.A. Fine, Jr., (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
• The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael II Komnenos Doukas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​