Стоян Заимов: Разлика между версии

Стоян Заимов
	Стоян Заимов
български революционер и възрожденец
Роден	12 август 1853 г. Рупките, Османска империя
Починал	9 септември 1932 г. Плевен, България
	Стоян Заимов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:44, 30 август 2013

Стоян Стоянов Заимов е български революционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.

Биография

Стоян Заимов е роден в село Рупките община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и става учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.

Там Стоян Заимов се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). След Освобождението се завръща в България.

През 1882 година завършва Педагогическия институт в Москва, след което е отново учител в различни градове на България — гр. Шумен (1882-1884), гр. Варна (1884-1885), гр. Кюстендил (1888-1895), гр. София (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на Народната библиотека в София между 1903 и 1908 година.

Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град Плевен в 1932 година. Баща е на генерал Владимир Заимов.

Библиография

„Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година" в 4 тома (1884-1888);
"Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895)", PDF
"Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1897)", PDF
"Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов" (1895)
"Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. Кн. I-III (1898-1899) - второ, преработено и допълнено издание, PDF
"Светите места на признателна България" в 2 части (1912)

Литература

Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.230-231;

Външни препратки

www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 == Биография ==
 Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867-1869), където се запознава с [[Васил Левски]] и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и става учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
-[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър - 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
+[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър — 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
 Там Стоян Заимов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо [[Старозагорско въстание|въстание]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в [[Букурещ]]. Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен  окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.). След Освобождението се завръща в [[България]].
 [[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|240п|дясно]]
-През 1882 година завършва Педагогическия институт в [[Москва]], след което е отново учител в различни градове на България - гр. [[Шумен]] (1882-1884), гр. [[Варна]] (1884-1885), гр. [[Кюстендил]] (1888-1895), гр. [[София]] (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]]  между 1903 и 1908 година.
+През 1882 година завършва Педагогическия институт в [[Москва]], след което е отново учител в различни градове на България — гр. [[Шумен]] (1882-1884), гр. [[Варна]] (1884-1885), гр. [[Кюстендил]] (1888-1895), гр. [[София]] (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]]  между 1903 и 1908 година.
 Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град [[Плевен]] в 1932 година. Баща е на генерал [[Владимир Заимов]].