Селевк I Никатор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
След смъртта на Александър, регентът [[Пердика]] избира Селевк за командир на [[хетайри|хетайроите]] (царската конница). Селевк се съюзява с началника на [[пезхетайри]]те [[Антигон I Монофталм|Антигон Монофталм ("Едноокия")]] и заема страната на другия регент, [[Антипатър]], който награждава Селевк за лоялността му като през 321 пр.н.е. го назначава за [[сатрап]] на [[Вавилон]], много богата провинция в сърцето на империята, но без значителна военна сила. Селевк успява да установи властта си там едва след като побеждава предишния наместник, лоялен на Пердика и раздава щедри подкупи на влиятелното вавилонско жречество.
След смъртта на Александър, регентът [[Пердика]] избира Селевк за командир на [[хетайри|хетайроите]] (царската конница). Селевк се съюзява с началника на [[пезхетайри]]те [[Антигон I Монофталм|Антигон Монофталм ("Едноокия")]] и заема страната на другия регент, [[Антипатър]], който награждава Селевк за лоялността му като през 321 пр.н.е. го назначава за [[сатрап]] на [[Вавилон]], много богата провинция в сърцето на империята, но без значителна военна сила. Селевк успява да установи властта си там едва след като побеждава предишния наместник, лоялен на Пердика и раздава щедри подкупи на влиятелното вавилонско жречество.


Постепенно Селевк става един от основните претенденти за властта в бързо разпадащата се държава на Александър. В 320 пр.н.е. Пердика е убит от войниците си докато воюва срещу [[Птолемей I|Птолемей]] в Египет, а през 319 пр.н.е. умира и Антипатър. При липсата на легитмни регенти избухва Втората война на Диадохите (319 - 315 пр.н.е.). Антигон успява да победи източните сатрапи на [[Медия]] и Сузиана ([[Елам]]). Без да разполага с достатъчно военна сила за да се включи в сраженията, като наместник на Вавилония, Селевк подкрепя Антигон и изчаква изхода на конфликта. След победите си на изток, Антигон става подозрителен към Селевк, което е причина той да избяга при Птолемей в Египет, където служи като негов адмирал.
Постепенно Селевк става един от основните претенденти за властта в бързо разпадащата се държава на Александър. В 320 пр.н.е. Пердика е убит от войниците си докато воюва срещу [[Птолемей I|Птолемей]] в Египет, а през 319 пр.н.е. умира и Антипатър. При липсата на легитмни регенти избухва Втората война на Диадохите (319 - 315 пр.н.е.). Антигон Монофталм се бори да победи източните сатрапи на [[Медия]] и Сузиана ([[Елам]]). Без да разполага с достатъчно военна сила за да се включи в сраженията, като наместник на Вавилония, Селевк подкрепя Антигон Монофталм и изчаква изхода на конфликта. След победите си на изток, Антигон става подозрителен към Селевк, което е причина той да избяга при Птолемей в Египет, където служи като негов адмирал.


През Третата война на Диадохите (314 - 311 пр.н.е.) Селевк участва на страната на Птолемей и води флот против съюзния на Антигон остров Родос. През 312 г. пр.н.е. Селевк се завръща във Вавилон, поддържан от армия на [[Птолемей I|Птолемей]] и повторно става сатрап. По-късно това събитие е прието да отбелязва първата година от селевкидското летоброене, като формален старт на новото управление.
През Третата война на Диадохите (314 - 311 пр.н.е.) Селевк участва на страната на Птолемей и води флот против съюзния на Антигон остров Родос. През 312 г. пр.н.е. Селевк се завръща във Вавилон, поддържан от армия на [[Птолемей I|Птолемей]] и повторно става сатрап. По-късно това събитие е прието да отбелязва първата година от селевкидското летоброене, като формален старт на новото управление.
Ред 39: Ред 39:
Благодарение на птолемеевите войски Селевк побеждава сатрапите на Медия и Ария, нахлули в Месопотамия с контингенти съставени главно от персийци и други източни народи, враждебни на македонското командване. Междувременно, докато Селевк напредва в Медия и Персия (Фарс), където установява властта си, армията на Антигон, водена от сина му Деметрий, достига до Вавилон и вероятно отново го превзема, но поради наеобходимост да се отзове на запад, той се оттегля, оставяйки известен гарнизон. Скоро Селевк възвръща Вавилон под властта си за трети път.
Благодарение на птолемеевите войски Селевк побеждава сатрапите на Медия и Ария, нахлули в Месопотамия с контингенти съставени главно от персийци и други източни народи, враждебни на македонското командване. Междувременно, докато Селевк напредва в Медия и Персия (Фарс), където установява властта си, армията на Антигон, водена от сина му Деметрий, достига до Вавилон и вероятно отново го превзема, но поради наеобходимост да се отзове на запад, той се оттегля, оставяйки известен гарнизон. Скоро Селевк възвръща Вавилон под властта си за трети път.


В 311 пр.н.е. Антигон, който се е утвърдил в Мала Азия, сключва мир с диадохите Касандър, Лизимах и Птолемей и с голяма армия предприема настъпление срещу Селевк. В т.нар. Вавилонска война (311 - 309 пр.н.е.) Антигон още веднъж покорява Вавилон. Хрониките дават оскъдна информация за хода на военните действия, но изглежда че Селевк успява да победи антигоновата армия в решаващо сражение. Тъй като Антигон е ангажиран в нов конфликт с Птолемей, той преустановява по-нататъшната си агресия на изток.
В 311 пр.н.е. Антигон, който се е утвърдил в Мала Азия, сключва мир с диадохите Касандър, Лизимах и Птолемей и с голяма армия предприема настъпление срещу Селевк. В т.нар. Вавилонска война (311 - 309 пр.н.е.) Антигон още веднъж покорява Вавилон. Хрониките дават оскъдна информация за хода на военните действия, но изглежда че Селевк успява да победи антигоновата армия в решаваща среднощна битка. Тъй като Антигон е ангажиран в нов конфликт с Птолемей, той преустановява по-нататъшната си агресия на изток.


Следващият важен ход на Селевк е основаването на нов град, наименуван [[Селевкия|Селевкия на Тигър]], в негова чест, който превръща в своя столица (ок. 307/5 пр.н.е.), с цел да намали влиянието на Вавилон, създавайки значителен център на елинизма в Азия, следвайки примера на Александър Велики.
Следващият важен ход на Селевк е основаването на нов град, наименуван [[Селевкия|Селевкия на Тигър]], в негова чест, който превръща в своя столица (ок. 307/5 пр.н.е.), с цел да намали влиянието на Вавилон, създавайки значителен център на елинизма в Азия, следвайки примера на Александър Велики.

Версия от 09:13, 13 септември 2013

Селевк I Никатор
основател на Империята на Селевкидите
Селевк I.
Римско копие от гръцки оригинал, намерен в Херкулан
Управление312 пр.н.е.281 пр.н.е.
НаследилАлександър IV Македонски
НаследникАнтиох I Сотер
Лични данни
Роден
Починал
Пълно имеΣέλευκος Νικάτωρ
Семейство
ДинастияСелевкиди
БащаАнтиох
МайкаЛаодика
Брак1. Апама
2. Стратоника I
Потомци1. Антиох I Сотер
(от първия брак)
2. Фила (жена на Антигон II Гонат) (от втория)
Селевк I Никатор в Общомедия

Селевк I Никатор (Шаблон:Lang-grc, Seleucus I Nicator, "Победител", * 356 пр.н.е.; † 281 пр.н.е.) е един от диадохите, а по-късно елинистически василевс, основател на Селевкидската династия и империя. Селевк е бил началник на царския корпус на хипаспистите и предводител на конница при Александър Македонски. В резултат на войните между диадохите, започнали след смъртта на Александър, Селевк основава царството на Селевкидите и става негов първи владетел (от 305 до 281 пр.н.е.). Основава няколко града, в частност, Селевкия и Антиохия на Оронт.

Той е син на Антиох от Орестида в Горна Македония, генерал на Филип II Македонски, и на гръцката благородничка Лаодика. Брат е на Дидимея. Лаодика има притенции, че нейният син е създаден по време на сън от Аполон.

Той е първо паж (щитоносец) в двора на Филип II Македонски. Като хипаспист (Hypaspistai) той участва в похода на Александър в Азия и го придружава до Индия. През 324 пр.н.е. на масовата сватба в Суза той е оженен за Апама, благородничка от Согдиана.

Път към властта

След смъртта на Александър, регентът Пердика избира Селевк за командир на хетайроите (царската конница). Селевк се съюзява с началника на пезхетайрите Антигон Монофталм ("Едноокия") и заема страната на другия регент, Антипатър, който награждава Селевк за лоялността му като през 321 пр.н.е. го назначава за сатрап на Вавилон, много богата провинция в сърцето на империята, но без значителна военна сила. Селевк успява да установи властта си там едва след като побеждава предишния наместник, лоялен на Пердика и раздава щедри подкупи на влиятелното вавилонско жречество.

Постепенно Селевк става един от основните претенденти за властта в бързо разпадащата се държава на Александър. В 320 пр.н.е. Пердика е убит от войниците си докато воюва срещу Птолемей в Египет, а през 319 пр.н.е. умира и Антипатър. При липсата на легитмни регенти избухва Втората война на Диадохите (319 - 315 пр.н.е.). Антигон Монофталм се бори да победи източните сатрапи на Медия и Сузиана (Елам). Без да разполага с достатъчно военна сила за да се включи в сраженията, като наместник на Вавилония, Селевк подкрепя Антигон Монофталм и изчаква изхода на конфликта. След победите си на изток, Антигон става подозрителен към Селевк, което е причина той да избяга при Птолемей в Египет, където служи като негов адмирал.

През Третата война на Диадохите (314 - 311 пр.н.е.) Селевк участва на страната на Птолемей и води флот против съюзния на Антигон остров Родос. През 312 г. пр.н.е. Селевк се завръща във Вавилон, поддържан от армия на Птолемей и повторно става сатрап. По-късно това събитие е прието да отбелязва първата година от селевкидското летоброене, като формален старт на новото управление.

Благодарение на птолемеевите войски Селевк побеждава сатрапите на Медия и Ария, нахлули в Месопотамия с контингенти съставени главно от персийци и други източни народи, враждебни на македонското командване. Междувременно, докато Селевк напредва в Медия и Персия (Фарс), където установява властта си, армията на Антигон, водена от сина му Деметрий, достига до Вавилон и вероятно отново го превзема, но поради наеобходимост да се отзове на запад, той се оттегля, оставяйки известен гарнизон. Скоро Селевк възвръща Вавилон под властта си за трети път.

В 311 пр.н.е. Антигон, който се е утвърдил в Мала Азия, сключва мир с диадохите Касандър, Лизимах и Птолемей и с голяма армия предприема настъпление срещу Селевк. В т.нар. Вавилонска война (311 - 309 пр.н.е.) Антигон още веднъж покорява Вавилон. Хрониките дават оскъдна информация за хода на военните действия, но изглежда че Селевк успява да победи антигоновата армия в решаваща среднощна битка. Тъй като Антигон е ангажиран в нов конфликт с Птолемей, той преустановява по-нататъшната си агресия на изток.

Следващият важен ход на Селевк е основаването на нов град, наименуван Селевкия на Тигър, в негова чест, който превръща в своя столица (ок. 307/5 пр.н.е.), с цел да намали влиянието на Вавилон, създавайки значителен център на елинизма в Азия, следвайки примера на Александър Велики.

Елинистическите монархии на Антигон, Селевк I, Птолемей I, Касандър и Лизимах, ок. 312/1 пр.н.е.

Царуване

През 306 пр.н.е., след като последните кръвни наследници на Александър биват убити, диадохите, включително и Селевк, официално приемат царска титла, превръщайки се окончателно в пълновластни елинистически монарси.

През 305 пр.н.е. Селевк установява контакти с владетелите по река Инд и се опитва да превземе управляваната от индийския владетел Чандрагупта Северна Индия, но не успява. Освен това е принуден да му отстъпи области от своето царство - Ария, Арахозия, част от Кедрозия - в замяна на 500 бойни слона.

След като установява и консолидира върховенството си над по-голямата част от източните земи покорени от Александър, Селевк I се нарича с прозвището Никатор ("Победителя") и става повелител на обширни територии достигащи до Индия и Централна Азия. Неговото могъщество насраства още повече по време на Четвъртата война на Диадохите (308 - 301 пр.н.е.), която се води в Мала Азия срещу Антигон I Монофталм. В битката при Ипсос, Фригия, през 301 пр.н.е. Антигон тъпри поражение срещу коалицията на Касандър, Лизимах, Птолемей и Селевк. Решаваща роля в разгрома на Антигон Монофталм изиграват индийските бойни слонове на Селевк.

След като Антигон загива, неговите владения са разделени между противниците му. Селевк получава Сирия и там основава още един голям град - Антиохия на Оронт (300 пр.н.е.), наречен в чест на баща му. През управлението си Селевк Никатор основава още много градове, привличайки колонисти и преселници от Гърция и Македония (16 с името Антиохия, 5 с името Лаодикея, в чест на майка му, 9 с името Селевкия, 4 с имената на жените му Апамея и Стратоникея).

През 292 пр.н.е. Селевк I Никатор обявява за престолонаследник и съвместен владетел своят син от персийската принцеса Апама - Антиох I Сотер, жени го за втората си жена Стратоникея и му поверява управлението на източните сатрапии.

Междувременно Селевк подкрепя каузата на Деметрий, избягалият в изгнание син на Антигон Монофталм, който през 294 пр.н.е. става цар на Македония, преди да бъде изгонен от Пир, Лизимах и Птолемей. През 286 пр.н.е. Деметрий успява да отнеме Киликия от властта на Птолемей I, не без помоща на селевкидския владетел, но съюза им приключва след като Деметрий напада Сирия в 284 пр.н.е. Благодарение на своя авторитет и богатство Селевк убеждава противниковите войски да дезертират и минат на негова страна, а Деметрий се предава и остава пленник в селевкидския двор до края на живота си.

Сребърна тетрадрахма на Селевк I Никатор. Надписът ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΣΕΛΕΥΚΟΥ гласи "Василевс Селевк"

Лизимах, който владее Тракия, Македония и западната част от Мала Азия, става новият опонент на Селевкидската монархия от запад. Влошените взаимоотношения между Лизимах и Селевк довеждат до битката при Корупедия, Лидия, през 281 пр.н.е.. Селевк отново е победител, а Лизимах пада в боя. В този момент Селевк, който вече наближава 80-годишна възраст, е единственият останал жив диадох от времето на Александър Велики (Птолемей I е абдикирал през 285 пр.н.е. в полза на сина си Птолемей II и умира през 283 пр.н.е.).

След победата над Лизимах, Селевк продължава настъплението си на запад с намерението да присъедини към владенията си Тракия и Македония. Към свитата на Селевк се присъединява първият син на Птолемей I - Птолемей Керавън, който бил лишен от наследство и прокуден от баща си в изгнание. През септември същата година Селевк е убит от Птолемей Керавън близо до град Лизимахия, в Тракийски Херсон (дн. Галиполи).

След смъртта на Селевк I на власт идва неговия син Антиох I Сотер, който основава държавен култ към баща си. Селевкидите владеят Сирия до завоюването й от римляните през 64 пр.н.е.

Източници

Външни препратки