Държавно устройство на България

България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите. Основен закон в България е конституцията, приета през 1991 година.

Държавни институции

Държавна институция/ помощен орган	Име	От	Мандат
Президент на България	Росен Асенов Плевнелиев	22 януари 2012	първи
Вицепрезидент на България	Маргарита Стефанова Попова	22 януари 2012	първи
Министър-председател на България	Пламен Василев Орешарски	29 май 2013	първи
Председател на Народното събрание на България	Михаил Райков Миков	21 май 2013	първи
Председател на Конституционния съд на България	Евгени Петров Танчев	16 ноември 2009	първи

Президент

Националната гвардия пред Президентството Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът има право да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. В дейността си се подпомага от вицепрезидент. Изпълнителна власт Министерски съвет Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове - ресорни министри. ти си тъпа путка Законодателна власт В България законодателната власт се осъществява посредством Народното събрание. В него участват 240 депутати, които се събират на парламентарни заседания, за да предлагат, обсъждат и гласуват евентуални промени в законите. Народно събрание Сградата на парламента (народното събрание) Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете. Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. Изборите за 41-то Народно събрание са проведени на 5 юли 2009 г. Парламентарни групи Получени гласове Пропорционално Мажоритарно Общо Граждани за европейско развитие на България 1 678 583 91 26 117 * Коалиция за България 748 114 40 0 40 Движение за права и свободи 592 381 32 5 37 * Партия Атака 395 707 21 0 21 Синята коалиция 285 671 15 0 15 Ред, законност и справедливост** 174 570 10 0 10 Общо: 3 893 286 209 31 240 Съдебна система Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и страната. Висшият съдебен съвет на България се състои от 25 членове, които се избират за срок от 5 години. За да се осъществи ефективно управление на страната, държавата извършва административно-териториално деление, като се определят границите на така наречените административно-териториални единици. В исторически план това деление е претърпявало редица изменения. Правосъдието в България се осъществява от: районни окръжни апелативни административни военни съдилища - военно-окръжни и военно апелативни специализиран наказателен съд Върховен административен Върховен касационен съд. По Конституция към съдебната власт се числят и Прокуратурата и Следствието. Конституционен съд Конституционният съд на България (КС) е създаден с българската конституция от 1991 г. Той отговаря при запитване по съобразността с конституцията на законите и другите актове на Народното събрание и указите на президента. Местно самоуправление В РБ се балансира държавната политика по места (областите) с местното самоуправление. Основна административно-териториална единица е общината. Към 2010 г. има 264 общини. Административно деление Карта на областите в България Административното деление в България е двустепенно - общини и области. От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области. Вижте още Списък на политическите партии в България Избори в България Външни препратки Официален сайт на Президента на Република България Официален сайт на Народното събрание на Република България Официален сайт на Министерския съвет на Република България Официален сайт на Конституционния съд на Република България Закони: Закон за политическите партии Закон за юридическите лица с нестопанска цел Закон за местното самоуправление и местната администрация Закон за околната среда и водите Закон за ДДС Закон за държавния служител Закон за правата на работниците Закон за здравословни и безопасни условия на труд Закон за правата и задълженията на пациента Закон за защита на личните данни