Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
[[Файл:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|дясно|мини|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]] |
[[Файл:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|дясно|мини|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]] |
||
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. Умира през 1922 година. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 19:24, 19 септември 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.
| Атанас Шопов | |
| български книжовник и дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Атанас Шопов в Общомедия | |
Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в Солун (1909 - 1913).
През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.[1]
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други.[2][3]
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България[4]. Умира през 1922 година.
Външни препратки
- Материал за Атанас Шопов от електронното списание „Либерален преглед“
- „Из живота и положението на Българите във вилаетите“
Бележки
- ↑ Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
- ↑ А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
- ↑ Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.36.
