Ихтиманска Средна гора: Разлика между версии

Ихтиманска Средна гора
	Ихтиманска Средна гора
	Координати: 42°16′58.8″ с. ш. 23°37′51.6″ и. д. / 42.283° с. ш. 23.631° и. д. Местоположение в Софийска
Надм. височина	1392,8 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:31, 23 септември 2013

Ихтиманска (Западна) Средна гора е планински дял в западната част на Средна гора между долините на реките Искър на запад и Тополница на изток.

Западната граница започва от Боровецката седловина, спуска се по долината на река Боровецка Бистрица и по река Искър до язовирната стена на Панчаревското езеро. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад Самоковска котловина и планините Плана и Витоша. Северната граница преминава по южните подножия на Софийската, Саранската, Камарската и Златишко-Пирдопската котловина. Тук чрез три планински прага — Негушевски рид, Опорски рид и Гълъбец Ихтиманска Средна гора се свързва с планините Мургаш и Етрополска, части от Стара планина. На изток проломната долина на река Тополница я отделя от Същинска Средна гора, а на юг горното течение на река Марица — от североизточните склонове на Рила планина.

Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините Лозенска (1190 м), Вакарелска (1090 м) и Белица (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините Лозенска и Вакарелска в горното течение на река Габра (ляв приток на Лесновска река) се очертава малката по обхват Габренска котловина.

Между Самоковската на запад и долината на река Тополница на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на Рила се открояват разнопосочните гърбища на ридовете Шипочански (1312 м), Шумнатица (1392,8 м), Септемврийски (1275 м) и Еледжик (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с Рила се намира Костенецко-Долнобанската котловина (520 м).

Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река Мътивир (десен приток на Тополница) се очертава Ихтиманската котловина (650 м).

Дължината и ширината на Ихтиманска Средна гора е около 50-52 км, площта ѝ 1370 км², а следната ѝ надморска височина 750 м. Максималната височина на планината е 1392,8 м и се намира в най-южната част на рида Шумнатица, недалеч от курортния комплекс Боровец.

Изградена е главно от гнайси, пясъчници, варовици и гранити. В района на село Габра има находища на въглища, а в югоизточната ѝ част при град Момин проход и село Пчелин топли минерални извори. Климатът е умерено-континентален. Цялата област се отводнява от левите притоци на Марица — Очушница, Тополница (с десния си приток Мътивир) и др. и Искър — Боровецка Бистрица, Шипочаница, Лесновска река и др. Почвите са предимно кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски. Преобладаващата горска растителност е представена от дъбови и букови гори, а по високите части — пасища.

В пределите на Ихтиманска Средна гора са разположени 4 града — Ихтиман, Костенец, Долна баня и Момин проход и множество малки села и махали.

От северозапад на югоизток през планината, от село Нови хан до село Калугерово, на протежение от 79 км преминава участ от автомагистрала "Тракия".

Успоредно на нея, от село Нови хан до град Белово, на протежение от 74,2 км — участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Калотина" — София — Пловдив — ГКПП "Капитан Андреево".

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 227. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 '''Ихтиманска (Западна) Средна гора''' е планински дял в западната част на [[Средна гора]] между долините на реките [[Искър]] на запад и  [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток.
+Западната граница започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], спуска се по долината на река [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]] и по река [[Искър]] до язовирната стена на [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад [[Самоковска котловина]] и планините [[Плана]] и [[Витоша]]. Северната граница преминава по южните подножия на [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]]. Тук чрез три планински прага — [[Негушевски рид]], [[Опорски рид]] и [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] Ихтиманска Средна гора се свързва с планините [[Мургаш]] и [[Етрополска планина|Етрополска]], части от [[Стара планина]]. На изток проломната долина на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] я отделя от [[Същинска Средна гора]], а на юг горното течение на река [[Марица]] — от североизточните склонове на [[Рила]] планина.
-Западната граница започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], спуска се по долината на река Бистрица (приток на Искър) Бистрица
-Ихтиманската Средна гора се заключава между долините на реките [[Искър]] на запад и  [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток, котловините [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] на север, [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] и североизточните склонове на [[Рила]]. Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански.
-В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (рид)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
+Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (рид)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
-Между [[Самоковска котловина|Самоковската]] на запад и долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на [[Рила]] се открояват разнопосочните гърбища на ридовете [[Шипочански рид|Шипочански]] (1312 м), [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] (1392 м), [[Септемврийски рид|Септемврийски]] (1275 м) и [[Еледжик (рид)|Еледжик]] (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с [[Рила]] се намира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] (520 м).
+Между [[Самоковска котловина|Самоковската]] на запад и долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на [[Рила]] се открояват разнопосочните гърбища на ридовете [[Шипочански рид|Шипочански]] (1312 м), [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] (1392,8 м), [[Септемврийски рид|Септемврийски]] (1275 м) и [[Еледжик (рид)|Еледжик]] (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с [[Рила]] се намира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] (520 м).
-Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река [[Мътивир]] (десен приток на  [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]) се очертава [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] (650 м).
+Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река [[Мътивир]] (десен приток на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]) се очертава [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] (650 м).
+Дължината и ширината на Ихтиманска Средна гора е около 50-52 км, площта и&#768; 1370 км<sup>2</sup>, а следната и&#768; надморска височина 750 м. Максималната височина на планината е 1392,8 м и се намира в най-южната част на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], недалеч от курортния комплекс [[Боровец]].
+Изградена е главно от гнайси, пясъчници, варовици и гранити. В района на село [[Габра]] има находища на въглища, а в югоизточната и&#768; част при град [[Момин проход]] и село [[Пчелин (село)|Пчелин]] топли минерални извори. Климатът е умерено-континентален. Цялата област се отводнява от левите притоци на [[Марица]] — [[Очушница]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (с десния си приток [[Мътивир]]) и др. и [[Искър]] — [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]], [[Шипочаница]], [[Лесновска река]] и др. Почвите са предимно кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски. Преобладаващата горска растителност е представена от дъбови и букови гори, а по високите части — пасища.
+В пределите на Ихтиманска Средна гора са разположени 4 града — Ихтиман, Костенец, Долна баня и Момин проход и множество малки села и махали.
+От северозапад на югоизток през планината, от село [[Нови хан]] до село [[Калугерово Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 79 км преминава участ от автомагистрала "[[Тракия (автомагистрала)|Тракия]]".
+Успоредно на нея, от село [[Нови хан]] до град [[Белово]], на протежение от 74,2 км — участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Калотина" — [[София]] — [[Пловдив]] — ГКПП "Капитан Андреево".
 == Вижте още ==