1 март

Шаблон:МесецМарт 1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-и през високосна). Остават 305 дни до края на годината. В Древен Рим от 1 март започва новата година по римския календар, съответно и мандата на избраната от народа магистратура.

Събития

• 86 пр.н.е. г. — Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.
• 317 г. — Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
• 1331 г. — Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
• 1462 г. — Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.
• 1555 г. — Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
• 1562 г. — Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.
• 1565 г. — В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
• 1700 г. — В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.
• 1803 г. — Охайо става 17-я щат на САЩ.
• 1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ "Иван Вазов" Стара Загора.
• 1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.
• 1848 г. — Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
• 1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
• 1872 г. — В САЩ е открит Йелоустоун - първият национален парк в света.
• 1873 г. — Фирмата "E. Remington & Sons" започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.
• 1878 г. — Направено е първото зимно изкачване на връх Ането — най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
• 1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
• 1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.
• 1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
• 1912 г. — Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.
• 1921 г. — Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

Седалището на МВФ във Вашингтон

• 1932 г. — Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
• 1932 г. — Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.
• 1934 г. — Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
• 1936 г. — Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
• 1936 г. — Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
• 1937 г. — Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, официално получава статут на град.
• 1941 г. — Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.
• 1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
• 1943 г. — Подписана е Доломитската декларация.
• 1945 г. — Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.
• 1946 г. — Английската централна банка е национализирана.
• 1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.
• 1948 г. — Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
• 1950 г. — Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.
• 1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
• 1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
• 1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
• 1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
• 1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.
• 1973 г. — Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
• 1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.
• 1980 г. — Открит е естествения спътник на Сатурн - Елена.
• 1982 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
• 1986 г. — Открит е естественият спътник на Уран - Жулиета - на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
• 1990 г. — Мамили е обявен за национален парк.
• 1991 г. — Състои се премиерата на американския филм "Дъ Дорс"
• 1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
• 1996 г. — Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
• 1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
• 2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.
• 2002 г. — В Испания излиза от обръщение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.
• 2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
• 2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.
• 2003 г. — Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.
• 2007 г. — Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.
• 2007 г. — Балеарските острови получават автономен статут.
• 2008 г. — Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.
• 2009 г. — Официално е открито Радио Видин - най-новият проект на Българското национално радио.

Родени

Фредерик Шопен

Ицхак Рабин

• 1445 г. — Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
• 1554 г. — Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)
• 1810 г. — Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
• 1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)
• 1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
• 1858 г. — Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)
• 1859 г. — Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)
• 1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)
• 1871 г. — Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)
• 1875 г. — Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
• 1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)
• 1876 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)
• 1878 г. — Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
• 1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
• 1880 г. — Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)
• 1881 г. — Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)
• 1886 г. — Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
• 1887 г. — Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)
• 1897 г. — Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
• 1904 г. — Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
• 1910 г. — Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)
• 1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
• 1921 г. — Петър Куцаров, български художник
• 1921 г. — Ричард Уилбър, американски поет
• 1922 г. — Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
• 1923 г. — Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
• 1924 г. — Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)
• 1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор
• 1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
• 1927 г. — Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)
• 1927 г. — Хари Белафонте, американски актьор
• 1929 г. — Георги Марков, български писател († 1978 г.)
• 1939 г. — Цветан Тодоров, български философ
• 1942 г. — Ричард Майърс, американски генерал
• 1942 г. — Сократ Мойсов, македонски футболист
• 1943 г. — Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
• 1944 г. — Роджър Долтри, английски музикант (The Who)
• 1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
• 1947 г. — Дора Христова, български диригент
• 1949 г. — Виолета Димитрова, български хирург
• 1952 г. — Мартин О'Нийл, североирландски футболист
• 1952 г. — Стивън Барнс, американски писател
• 1954 г. — Рон Хауърд, американски режисьор
• 1956 г. — Юрий Трутнев, руски политик
• 1958 г. — Бертран Пикар, швейцарси учен
• 1963 г. — Томас Андерс, германски рок-музикант (Modern Talking)
• 1964 г. — Пол Льо Гуен, френски футболист
• 1965 г. — Емил Съндой, румънски футболист
• 1966 г. — Зак Снайдър, американски режисьор
• 1969 г. — Хавиер Бардем, испански актьор
• 1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор
• 1973 г. — Добромир Георгиев, български поет
• 1974 г. — Мария Манакова, сръбска шахматистка
• 1974 г. — Ромина Мондело, италианска актриса
• 1974 г. — Светослав Бърканичков, български футболист
• 1978 г. — Дженсън Екълс, американски актьор
• 1983 г. — Алисия, чалга певица
• 1983 г. — Даниел Карвальо, бразилски футболист
• 1983 г. — Джорджие Четкович, черногорски футболист
• 1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба
• 1985 г. — Андреас Отъл, немски футболист
• 1987 г. — Кеша, американска поп изпълнителка
• 1989 г. — Карлос Вела, мексикански футболист
• 1994 г. — Джъстин Бийбър, канадски изпълнител

Починали

Файл:Отец Матей Преображенски.jpg

Матей Преображенски

• 589 г. — Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)
• 1383 г. — Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)
• 1643 г. — Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)
• 1697 г. — Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.)
• 1792 г. — Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)
• 1862 г. — Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.)
• 1865 г. — Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)
• 1875 г. — Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)
• 1875 г. — Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)
• 1878 г. — Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.)
• 1905 г. — Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.)
• 1911 г. — Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)
• 1914 г. — Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.)
• 1916 г. — Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.)
• 1925 г. — Оскар Ленц, германски изследовател († 1848 г.)
• 1931 г. — Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.)
• 1932 г. — Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.)
• 1936 г. — Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.)
• 1938 г. — Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.)
• 1944 г. — Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)
• 1950 г. — Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)
• 1964 г. — Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)
• 1971 г. — Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)
• 1972 г. — Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)
• 1972 г. — Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.)
• 1984 г. — Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.)
• 1991 г. — Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.)
• 1992 г. — Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)
• 1995 г. — Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)
• 1995 г. — Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)
• 1997 г. — Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)
• 2006 г. — Александър Фол, български историк (* 1933 г.)

Празници

• Православна църква — св. Евдокия
• Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)
• Международен ден на гражданската защита — Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита
• Босна и Херцеговина — Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник)
• България — Баба Марта
• Италия — Матроналии - В чест на Юнона Луцина - покровителка на майчинството
• Румъния — Марцишор (Mărţişor)
• Уелс (Великобритания) — Ден на Свети Давид (национален празник)
• Швейцария — Ден на републиката

pi6kaaaa