Пиер Гасенди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Пиер Гасенди |
| име= Пиер Гасенди |
||
| портрет= PierreGassendi.jpg |
| портрет= PierreGassendi.jpg |
||
| портрет-описание= Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу |
| портрет-описание= Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу |
||
| описание= френски философ, математик, астроном |
| описание= френски философ, математик, астроном |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[22 януари ]] [[1592]] |
| роден-дата=[[22 януари ]] [[1592]] |
||
| роден-място=[[Шантерсие]], [[Франция]] |
| роден-място=[[Шантерсие]], [[Франция]] |
||
| починал-дата=[[24 октомври ]] [[1655]] |
| починал-дата=[[24 октомври ]] [[1655]] |
||
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
||
}} |
}} |
||
'''Пиер Гасенди''' ({{lang-fr|Pierre Gassendi}}) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата [[Меркурий]], а по-късно открива петия спътник на [[Юпитер]]. В негова чест един от луните кратери носи неговото име. |
'''Пиер Гасенди''' ({{lang-fr|Pierre Gassendi}}) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата [[Меркурий (планета)|Меркурий]], а по-късно открива петия спътник на [[Юпитер]]. В негова чест един от луните кратери носи неговото име. |
||
== Философско учение == |
== Философско учение == |
||
Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на [[Аристотел]] и идеята на [[Декарт]] за вродените идеи. |
Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на [[Аристотел]] и идеята на [[Декарт]] за вродените идеи. |
||
В своето произведение "Система на философията" Гасенди разделя учението си на три части: |
В своето произведение "Система на философията" Гасенди разделя учението си на три части: |
||
* '''Логика''' - в която анализира проблема за истинността на познанието |
* '''Логика''' - в която анализира проблема за истинността на познанието |
||
* '''Физика''' - в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите. |
* '''Физика''' - в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите. |
||
* '''Етика''' - в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на [[Епикур]] твърди, че "всяко удоволствие е благо само по-себе си."<ref>''Философски речник'', Партиздат, София, 1977.</ref> |
* '''Етика''' - в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на [[Епикур]] твърди, че "всяко удоволствие е благо само по-себе си."<ref>''Философски речник'', Партиздат, София, 1977.</ref> |
||
Версия от 07:08, 26 септември 2013
| Пиер Гасенди Pierre Gassendi | |
| френски философ, математик, астроном | |
 Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Работил в | Колеж дьо Франс (1643 – 1655) |
| Пиер Гасенди в Общомедия | |
Пиер Гасенди (Шаблон:Lang-fr) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата Меркурий, а по-късно открива петия спътник на Юпитер. В негова чест един от луните кратери носи неговото име.
Философско учение
Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на Аристотел и идеята на Декарт за вродените идеи. В своето произведение "Система на философията" Гасенди разделя учението си на три части:
- Логика - в която анализира проблема за истинността на познанието
- Физика - в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите.
- Етика - в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на Епикур твърди, че "всяко удоволствие е благо само по-себе си."[1]
Бележки
- ↑ Философски речник, Партиздат, София, 1977.