Вълчитрънско съкровище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:46, 28 септември 2013

Копие на съкровището в Регионалния исторически музей в Плевен

Вълчитрънското съкровище е намерено през 1925 година край с. Вълчитрън, област Плевен. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени примеси от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарос (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг., а също така един голям и три малки киатоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите Андрю Шерад и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на Микена, където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в Тива. Други подобни съдове са част от съкровищата от Ръдени, Румъния и Крижовлин, Украйна. Трите находки съдържат кантароси и чаши за пиене. Подобни капаци са част от колекцията на В. Божков, за съжаление без информация къде са намерени.

Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.

Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, негово копие - в Регионалния исторически музей, Плевен.

Литература

Георги Китов и Даниела Агре, Въведение в тракийската археология, София, ИК Авалон, 2002, ISBN 954-9704-07-6.
Иван Маразов, Митология на златото, София, ИК Христо Ботев, 1994, ISBN 954-445-248-6.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Вълчитрънското съкровище.

Вълчитрънското съкровище от страниците на www.trakite.info

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Pleven-history-museum-Vulchitrun-treasure-duplicate.JPG|right|thumb|200px|Копие на съкровището в Регионалния исторически музей в Плевен]]
-'''Вълчитрънското съкровище''' е намерено през [[1925]] година край с. [[Вълчитрън]], [[област Плевен]]. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно [[съкровище]], познато на българската [[археология]] - 12,5 килограма чисто [[злато]] с естествени сплави от [[сребро]], [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]]. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден [[кратер (съд)|кратер]] със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
+'''Вълчитрънското съкровище''' е намерено през [[1925]] година край с. [[Вълчитрън]], [[област Плевен]]. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно [[съкровище]], познато на българската [[археология]] - 12,5 килограма чисто [[злато]] с естествени примеси от [[сребро]], [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]]. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден [[кратер (съд)|кратер]] със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.
-Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарус (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг., а също така един голям и три малки катоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите [[:en:Andrew Sherratt|Андрю Шерад]] и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на [[Микена]], където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в [[Тива (Беотия)|Тива]].
+Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарос (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг., а също така един голям и три малки киатоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите [[:en:Andrew Sherratt|Андрю Шерад]] и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на [[Микена]], където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в [[Тива (Беотия)|Тива]]. Други подобни съдове са част от съкровищата от Ръдени, Румъния и Крижовлин, Украйна. Трите находки съдържат кантароси и чаши за пиене. Подобни капаци са част от колекцията на В. Божков, за съжаление без информация къде са намерени.