Инокентий IV: Разлика между версии
+картинка |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия папа |
{{Инфокутия папа |
||
| изображение= [[Image: |
| изображение= [[Image:A14 INNOCENZO IV.jpg|250px]] |
||
| Име= Инокентий IV |
| Име= Инокентий IV |
||
| рождено_име= Синибалдо Фиеши |
| рождено_име= Синибалдо Фиеши |
||
| понтификат_начало= [[25 юни]] [[1243]] |
| понтификат_начало= [[25 юни]] [[1243]] г. |
||
| понтификат_край= [[7 декември]] [[1254]] |
| понтификат_край= [[7 декември]] [[1254]] г. |
||
| предшественик= [[Целестин IV (папа)|Целестин IV]] |
| предшественик= [[Целестин IV (папа)|Целестин IV]] |
||
| наследник= [[Александър IV (папа)|Александър IV]] |
| наследник= [[Александър IV (папа)|Александър IV]] |
||
| рождена_дата= около 1195 |
| рождена_дата= около 1195 г. |
||
| местораждане= [[Генуа]] или Манарола, [[Република Генуа]] |
| местораждане= [[Генуа]] или Манарола, [[Република Генуа]] |
||
| дата_на_смъртта= [[7 декември]] [[1254]] |
| дата_на_смъртта= [[7 декември]] [[1254]] г. |
||
| място_на_смъртта= [[Неапол]], [[Сицилианско кралство]] |
| място_на_смъртта= [[Неапол]], [[Сицилианско кралство]] |
||
| герб = [[Image:C o a Adriano V.svg|120px]] |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за |
||
⚫ | Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура. |
||
По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток. |
По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток. |
||
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. |
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на "peregrinantes propter Christum", които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението. |
||
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу |
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу [[богомили]]те в Босна. |
||
==Източник== |
==Източник== |
||
*'''Петрова, Мария'''. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), ''БАН. Извори за българската история. Том XXV'', София, БАН, 1981, с. 82. |
*'''Петрова, Мария'''. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), ''БАН. Извори за българската история. Том XXV'', София, БАН, 1981, с. 82. |
||
{{commons|Category:Innocentius IV}} |
{{commons|Category:Innocentius IV}} |
||
{{ |
{{Папа-мъниче}} |
||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[папа|римски папа]]|[[25 юни]] [[1243]]|[[7 декември]] [[1254]]|[[Целестин IV (папа)|Целестин IV]]|[[Александър IV (папа)|Александър IV]]|<sup>1</sup>}} |
{{пост|[[папа|римски папа]]|[[25 юни]] [[1243]]|[[7 декември]] [[1254]]|[[Целестин IV (папа)|Целестин IV]]|[[Александър IV (папа)|Александър IV]]|<sup>1</sup>}} |
||
Ред 38: | Ред 41: | ||
[[Категория:Папи]] |
[[Категория:Папи]] |
||
[[Категория:Генуезци]] |
[[Категория:Генуезци]] |
||
[[Категория:Починали през 1254 година]] |
Версия от 20:47, 30 септември 2013
Инокентий IV | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
25 юни 1243 г. – 7 декември 1254 г. | |
Рождено име | Синибалдо Фиеши |
Предшественик | Целестин IV |
Наследник | Александър IV |
Роден | около 1195 г. Генуа или Манарола, Република Генуа |
Починал | 7 декември 1254 г. |
Инокентий IV в Общомедия |
Папа Инокентий IV (Шаблон:Lang-la), роден Синибалдо Фиеши (Шаблон:Lang-it) е папа от 1243 г. до смъртта си в 1254 г.
Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.
По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на "peregrinantes propter Christum", които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.
Източник
- Петрова, Мария. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 82.
Целестин IV | → | римски папа (25 юни 1243 – 7 декември 1254) | → | Александър IV |
|