Политика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19: Ред 19:


Има няколко различни идеи за природата и произхода на политиката:
Има няколко различни идеи за природата и произхода на политиката:
# ''Теологическа'' - В съответствие с тази гледна точка, политиката, както и живота като цяло, има [[Бог|божествен]] произход.
* ''Теологична'' - В съответствие с тази гледна точка, политиката, както и живота като цяло, има [[Бог|божествен]] произход.
# ''Антропологична''. Този подход свързва политиката с човешката природа: предполага се, че съответния вид [[общуване]] и взаимодействие с другите хора е продиктуван от същността на [[човек]]а (и от друга страна, сам влияе върху тази същност, което води до редица самоограничения и други характерник черти, които отличават човека от животните).
* ''Антропологична''. Този подход свързва политиката с човешката природа: предполага се, че съответния вид [[общуване]] и взаимодействие с другите хора е продиктуван от същността на [[човек]]а (и от друга страна, сам влияе върху тази същност, което води до редица самоограничения и други характерник черти, които отличават човека от животните).
# ''Биологическа''. Това тълкуване предполага точно обратното — че природата на политиката трябва да се разбира въз основа на общите човешки и животински начала — като например [[агресивност]]та, [[инстинкт за самосъхранение|инстинкта за самосъхранение]], борбата за оцеляване и т.н. Етологът [[Конрад Лоренц]] по-специално свързва агресивността с [[война|войните]], [[Революция|революциите]] и други конфликти, които се случват в живота на [[Общество|обществото]].
* ''Биологична''. Това тълкуване предполага точно обратното — че природата на политиката трябва да се разбира въз основа на общите човешки и животински начала — като например [[агресивност]]та, [[инстинкт за самосъхранение|инстинкта за самосъхранение]], борбата за оцеляване и т.н. Етологът [[Конрад Лоренц]] по-специално свързва агресивността с [[война|войните]], [[Революция|революциите]] и други конфликти, които се случват в живота на [[Общество|обществото]].
# ''Психологическа''. Според тази гледна точка, основният източник на политическо взаимодействие между хората са [[нужди]]те, интересите, емоциите и други прояви на човешката [[психика]].
* ''Психологическа''. Според тази гледна точка, основният източник на политическо взаимодействие между хората са [[нужди]]те, интересите, емоциите и други прояви на човешката [[психика]].
# ''Социална''. Съответстващият подход предполага, че политиката е продукт на обществото и се формира по време на еволюцията му — едновременно с нарастването на неговата сложност и развитието на [[Социална стратификация|социалната стратификация]]. Като отправна точка за социалните промени се счита [[неолитна революция|неолитната революция]], която повлиява като на формите на стопанство, така и на начина на живот на хората като цяло. Логиката на появата на политиката при този възглед е следната:
* ''Социална''. Съответстващият подход предполага, че политиката е продукт на обществото и се формира по време на еволюцията му — едновременно с нарастването на неговата сложност и развитието на [[Социална стратификация|социалната стратификация]]. Като отправна точка за социалните промени се счита [[неолитна революция|неолитната революция]], която повлиява като на формите на стопанство, така и на начина на живот на хората като цяло. Логиката на появата на политиката при този възглед е следната:
# # Повишаването на производителността на човешката дейност обуславя появата на [[Частна собственост|частната собственост]]. Тя, от своя страна, допринася за развитието на [[Икономика|икономиката]], специализацията ѝ, както и формирането на нови социални объединения, задълбочава самостоятелността и независимостта на личността, което ѝ позволява да постигне определено [[социален статус|положение в обществото ]] по икономически начин, както и засилва разслоението на обществото по имуществен признак, пораждайки конфликти.
** Повишаването на производителността на човешката дейност обуславя появата на [[Частна собственост|частната собственост]]. Тя, от своя страна, допринася за развитието на [[Икономика|икономиката]], специализацията ѝ, както и формирането на нови социални объединения, задълбочава самостоятелността и независимостта на личността, което ѝ позволява да постигне определено [[социален статус|положение в обществото ]] по икономически начин, както и засилва разслоението на обществото по имуществен признак, пораждайки конфликти.
# # Социалната диференциация, включително и по етнически и религиозен признак, става все по-силно изразена.
** Социалната диференциация, включително и по етнически и религиозен признак, става все по-силно изразена.
# # Прираста на населението и повишаването на икономическата активност актуализират въпроса за независимостта на една или друга общност от други, а също и задачата за запазване на цялостта на територията, намираща се под контрола на споменатата общност.
** Прирастът на населението и повишаването на икономическата активност актуализират въпроса за независимостта на една или друга общност от други, а също и задачата за запазване на цялостта на територията, намираща се под контрола на споменатата общност.
Съответно, политиката възниква във връзка със загубата на възможността за решаване на горните проблеми и конфликти по традиционните начини — посредством [[обичай|обичаи]], морални нагласи и др. Заедно с [[право]]то, политиката служи като един от новите регулатори, предназначени за решаване на тези проблеми. Освен това, със същата цел се формира и [[държава]]та – като нова форма на организация и управление на живота на хората. По този начин, концепцията за политика е пряко свързана с понятията за държава и [[власт]]. Концепцията на политолога Дюверже отделя три форми на власт — анонимна, индивидуализирана и институционализирана, като първите две са определени като преддържавни, а третата — като изцяло държавна, имаща обществен характер и обуславяща появата на политиката.
Съответно, политиката възниква във връзка със загубата на възможността за решаване на горните проблеми и конфликти по традиционните начини — посредством [[обичай|обичаи]], морални нагласи и др. Заедно с [[право]]то, политиката служи като един от новите регулатори, предназначени за решаване на тези проблеми. Освен това, със същата цел се формира и [[държава]]та – като нова форма на организация и управление на живота на хората. По този начин, концепцията за политика е пряко свързана с понятията за държава и [[власт]]. Концепцията на политолога Дюверже отделя три форми на власт — анонимна, индивидуализирана и институционализирана, като първите две са определени като преддържавни, а третата — като изцяло държавна, имаща обществен характер и обуславяща появата на политиката.



Версия от 21:05, 30 септември 2013

Тази статия е за обществения процес. За книгата на Аристотел вижте Политика (Аристотел).

Политическа реч

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: полисград, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, с други думи да се осъществява организиран контрол над населението. Този процес може да се изразява в начина на получаване или поддържане на подкрепа за общи или обществени действия. Макар че обикновено терминът се прилага за правителствата, политиката се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия, включително корпоративни, академични или религиозни. Разнообразни методи се използват в политиката, които включват рекламиране на собствените политически възгледи сред хората, преговори с други политически групировки, създаване на закони и упражняване на сила, включително война срещу противниците. Политиката се упражнява върху широк кръг социални нива, от кланове и племена на традиционните общества, минавайки през модерните местни власти, фирми и институции и се стигне до суверенни държави и до международно ниво.

Политическото поведение се изучава от науката политология. Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия.

История, произход и дефиниция на термина

Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в книгата си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus.[1]

Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките — например политически теории, политическа икономия.

Така значенията на термина „политика“ могат да се обобщят в две групи. Първата се свежда до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват тактика, стратегия, цел и други. Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основна е също така връзката между политиката и властта.

Повечето съвременни автори стигат до извода, че политиката и властта биват взаимно свързани и взаимно определени. Александър Галкин и Фьодор Бурлацки определят политиката като форма на взаимоотношение между класите, социалните групи, нациите, която е свързана с проявите на властта и дейността на властването.[2]

Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото.[3]

От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание. Тази употреба е характерна за по-съвременния език, като на английски за нея си има отделна дума policy, но на български тя се превежда като „политика“ или (списък от) „принципи“ или „правила“ - например Уикипедия:Препоръки_и_правила. При тази употреба „политика“ означава, че организацията е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях. Една популярна употреба в този смисъл е „политика за защита на информацията“ или „политика за защита на личните данни“, която се среща често в Интернет.

Има няколко различни идеи за природата и произхода на политиката:

  • Теологична - В съответствие с тази гледна точка, политиката, както и живота като цяло, има божествен произход.
  • Антропологична. Този подход свързва политиката с човешката природа: предполага се, че съответния вид общуване и взаимодействие с другите хора е продиктуван от същността на човека (и от друга страна, сам влияе върху тази същност, което води до редица самоограничения и други характерник черти, които отличават човека от животните).
  • Биологична. Това тълкуване предполага точно обратното — че природата на политиката трябва да се разбира въз основа на общите човешки и животински начала — като например агресивността, инстинкта за самосъхранение, борбата за оцеляване и т.н. Етологът Конрад Лоренц по-специално свързва агресивността с войните, революциите и други конфликти, които се случват в живота на обществото.
  • Психологическа. Според тази гледна точка, основният източник на политическо взаимодействие между хората са нуждите, интересите, емоциите и други прояви на човешката психика.
  • Социална. Съответстващият подход предполага, че политиката е продукт на обществото и се формира по време на еволюцията му — едновременно с нарастването на неговата сложност и развитието на социалната стратификация. Като отправна точка за социалните промени се счита неолитната революция, която повлиява като на формите на стопанство, така и на начина на живот на хората като цяло. Логиката на появата на политиката при този възглед е следната:
    • Повишаването на производителността на човешката дейност обуславя появата на частната собственост. Тя, от своя страна, допринася за развитието на икономиката, специализацията ѝ, както и формирането на нови социални объединения, задълбочава самостоятелността и независимостта на личността, което ѝ позволява да постигне определено положение в обществото по икономически начин, както и засилва разслоението на обществото по имуществен признак, пораждайки конфликти.
    • Социалната диференциация, включително и по етнически и религиозен признак, става все по-силно изразена.
    • Прирастът на населението и повишаването на икономическата активност актуализират въпроса за независимостта на една или друга общност от други, а също и задачата за запазване на цялостта на територията, намираща се под контрола на споменатата общност.

Съответно, политиката възниква във връзка със загубата на възможността за решаване на горните проблеми и конфликти по традиционните начини — посредством обичаи, морални нагласи и др. Заедно с правото, политиката служи като един от новите регулатори, предназначени за решаване на тези проблеми. Освен това, със същата цел се формира и държавата – като нова форма на организация и управление на живота на хората. По този начин, концепцията за политика е пряко свързана с понятията за държава и власт. Концепцията на политолога Дюверже отделя три форми на власт — анонимна, индивидуализирана и институционализирана, като първите две са определени като преддържавни, а третата — като изцяло държавна, имаща обществен характер и обуславяща появата на политиката.

Политическа партия

Данило Медина и съпругата му Маргарита сред отличителните знамена на Доминиканската партия на Освобождението, Доминиканска република

Политическите партии са свободни сдружения на граждани със сходни интереси и виждания, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин. Всички партии имат равни права на участие в политическия живот. Държавата им съдейства при еднакви условия за решаване на техните въпроси по осъществяване на дейността им. Обикновено партиите се асоциират с определени цветове, които ги отличават от другите партии. Червеният, като правило, е запазен за левите партии: комунисти, социалисти и т.н. Цветът, използван от консервативните партии е синият и/или черният. Изключение правят в САЩ, републиканската партия — червен, а демократичната — син.

Жълтият цвят най-често е използван от либералите. Зеленият се асоциира с партията на зелените (защитниците на обкръжаващата среда, на природата) и ислямистските партии. Кафявият обикновено се свързва с фашистките и неонацистките партии, а червено и черно — с анархистите.

Към 2009 година в България са регистрирани 339 политически партии.[4]

Университетска дисциплина

Първата катедра по политология се основава в Швеция в 17 век.[5] Политологията получава в най-ново време силно развитие в САЩ от гледна точка на организацията и на изследователския апарат. Свързаните с дисциплината изследвания обхващат различни проблемни области: политически теории, политическа философия, политическа икономия, политически системи, политическа култура и други.

Специфична характеристика на воденето на дисциплината в САЩ е разглеждането на проблемите предимно на микроравнище.

Основни идеологии

Анархизъм - Демокрация - Комунизъм - Консерватизъм - Либерализъм - Национализъм - Социална демокрация - Социализъм - Фашизъм - Християндемокрация

Политически спектър

Напоследък политическите анализатори и политиците разделят политиката на лява и дясна в политическия спектър. Често се използва идеята за центристка политика, обозначаваща средния път между двете крайни направления на дясното и лявото. Тази класификация е сравнително ново явление (не се използва от Аристотел или Хобс например) и датира от времето на Френската революция.[6]

Прави се напоследък и едно разграничение между либерали и централисти, според което истинското противопоставяне е между централистите, според които държавата трябва да се намесва на пазара с тежест и другите, според които държавата трябва да има само остатъчна функция спрямо пазара.[7]

Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии, като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво.[8] Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в Италия, докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.[9]

Сравнение между лява и дясна политика.

Леви Десни
повече намеса в икономиката по-малко намеса в икономиката laissez-faire Тук става дума за това дали правителството да се намесва (interventionism) или да не се намесва (laissez-faire) в икономиката за да постигне желаните социални резултати. Nolan chart го определя като разлика между ляво и дясно.[10]
определяне къде да работи право да си избира къде да работи Повечето леви идеологии приоритизират интересите на работниците и управляват ресурса с цел подобряване на продуктивността[11], докато десните идеологии приоритизират дерегулацията (ненамесата) в пазарите.
равенство на доходите равенство на възможностите Писателите които характеризират по този признак са Норберто Бобио и Даниеле Алън. В книгата си „Дясно и ляво. Основания и знаения на едно политическо разграничение“, Норберто Бобио се аргументира, че валидната разлика между ляво и дясно е субективното човешкото отношение към идеала за равенство.
правото диктува културата културата диктува правото Това е формулирано от американския сенатор Даниъл Мойниън, но е преразгледано от Едмънд Бърк.
човешката природа и общество са по-отстъпчиви човешката природа и общество са по-фиксирани Това е пример за естествен срещу отгледан, „емпиризъм или биогенетизъм“ аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от Томас Соуел, и по-късно подкрепено от Джордж Лакоф в книгата му Moral Politics.[12]
прогресивизъм консерватизъм Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е възможно или да следим най новите тенденции и да ги прилагаме с риск да се окажат погрешни?

Литература

Вижте още

Външни препратки

Бележки

  1. "Concise Oxford English Dictionary: Luxury Edition, 11th edition, revised 2009".
  2. Янков, Георги и колектив. Политология, УИ „Стопанство“, София, 1993, стр. 6.
  3. Янков, Георги и колектив. Политология, УИ „Стопанство“, София, 1993, стр. 18.
  4. 339 партии са регистрирани в България
  5. Янков, Георги и колектив. Политология, УИ „Стопанство“, София, 1993, стр. 3.
  6. Andrew Knapp and Vincent Wright. The Government and Politics of France, Routledge, 2006.
  7. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 13.
  8. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.
  9. Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.
  10. The Nolan Chart Online
  11. Left-Wing Lingo, Ideologies and History
  12. Lakoff, George. Metaphor, Morality, and Politics. Social Research 62:5 (Summer, 1995).