Верила: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
| easiest_route = |
| easiest_route = |
||
}} |
}} |
||
'''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области [[Софийска област|Софийска]], [[Област Перник|Пернишка]] и [[Област Кюстендил|Кюстендилска]]. |
|||
'''Верила''' е [[планина]] в [[България]]. Най-високата ѝ точка е връх [[Голям Дебелец]] (1415 m). |
|||
В подножието на планината се намират населените места: [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]], [[Доспей]] (север), [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] и [[Делян (Област Кюстендил)|Делян]] (запад) и [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]] (югозапад). |
|||
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината ѝ е около 12 км. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 м) и [[Рила]] на юг — чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 м). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад — към [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]]. |
|||
На север граничи с планината [[Витоша]], на североизток — с [[Плана]], а на юг — с [[Рила]]. |
|||
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх '''Голям Дебелец''' (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали — [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните — към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени. |
|||
Планината се явява част от [[вододел]]а между реките [[Струма]] и [[Искър]], като разделя водосборните басейни на горните леви притоци на Струма от водосборния басейн на [[Палакария]] (ляв приток на [[Черни Искър]], и по-точно — на язовир [[Искър (язовир)|Искър]]). |
|||
В подножието на планината са разположени 7 села: [[Белчин]], [[Клисура (Софийска област)|Клисура]], [[Лисец (Софийска област)|Лисец]] и [[Яребковица]] в [[Софийска област]]; [[Горна Диканя]] и [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] в [[Област Перник]] и [[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]] в [[Област Кюстендил]]. |
|||
Тя е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4. Той свързва [[Витоша]], Верила, [[Рила]], [[Пирин]] и [[Славянка]]. |
|||
Цялата планина е включена в [[НАТУРА 2000]]. |
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва [[Витоша]], Верила, [[Рила]], [[Пирин]] и [[Славянка]]. Цялата планина е включена в [[НАТУРА 2000]]. |
||
По южното ѝ подножие, през [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], на протежение от 8,2 км преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа [[Кюстендил]] — [[Дупница]] — [[Самоков]]. |
|||
„Верила“ е още и име на добре познатата на всички българи фабрика, която в близкото минало беше един от най-големите производители на почистващи препарати. Най-известният препарат беше „Веро“. Името му се е превърнало в нарицателно за почистващ препарат в България. |
|||
== Вижте още == |
|||
„Верила“ се казва и една къса уличка в София, близо до [[НДК]], непосредствено до бившата [[Магура (сладкарница)|сладкарница „Магура“]]. |
|||
* [[Списък на планините в България]] |
|||
== Топографска карта == |
|||
⚫ | |||
* {{Карта|K-34-59|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Източници == |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
[[Категория:Планини в България]] |
[[Категория:Планини в България]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Софийска област]] |
||
[[Категория:Област Перник]] |
|||
{{Мъниче България}} |
|||
[[Категория:Област Кюстендил]] |
|||
{{физическа география-мъниче}} |
|||
⚫ |
Версия от 12:07, 3 октомври 2013
Верила | |
Местоположение в Перник, Софийска | |
Подробна карта | |
---|---|
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината ѝ е около 12 км. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 м) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 м). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на Самоковската котловина.
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали — гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните — към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област; Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Цялата планина е включена в НАТУРА 2000.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 км преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа Кюстендил — Дупница — Самоков.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|