Първи балкански съюз: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. pp. 394-396</ref> |
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. pp. 394-396</ref> |
||
== Сръбско-черногорски договор == |
|||
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от [[Белград]] черногорският княз [[Никола I|Никола]] се задължава да съгласува антиосманските действие. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович с материални привилегии за княз Никола<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | year = 2001 | title = История на балканските народи. Том 1 | location = София | pages = }} [http://chitanka.info/text/5818/80#textstart Първият балкански съюз] (достъп от 12.10.2013)</ref> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [http://chitanka.info/text/5818/80 Първият балкански съюз] (Кръстьо Манчев. История на балканските народи. Том 1. София 2001) |
|||
* [[Гръцко-сръбски договор (1867)]] |
* [[Гръцко-сръбски договор (1867)]] |
||
* [[Балкански съюз]] (1912-1913) |
* [[Балкански съюз]] (1912-1913) |
||
Версия от 09:19, 12 октомври 2013
Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз Михаил III Обренович постига споразумения с Румъния (през май 1865 и януари 1868 г.), Черна гора (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и Гърция (август 1867). От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.[1]
Сръбско-черногорски договор
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските действие. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович с материални привилегии за княз Никола[2]
Вижте също
- Гръцко-сръбски договор (1867)
- Балкански съюз (1912-1913)
Източници
- ↑ Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. The Balkans since 1453. C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. pp. 394-396
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София, 2001. Първият балкански съюз (достъп от 12.10.2013)