Разлика между версии на „Първи балкански съюз“

Направо към навигацията Направо към търсенето
гръцки, български и руски мотиви
(гръцки, български и руски мотиви)
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]].
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. Стр. 394-396</ref>
 
== Мотиви ==
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]].<ref name="jovanovic347">{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref> Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения.<ref name="stavrianos394">{{cite book | last = Stavrianos | first = Leften | year = 2000 | title = The Balkans Since 1453 | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | isbn = ISBN 1850655510}} Стр. 394-396</ref> На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България.<ref name="hevr48">{{cite book | last = Хевролина | first = В. М | year = 2005 | title = Российская дипломатия и балканский вопрос во второй половине 60-х годов XX века: стратегия и тактика (Във: Отечественная история, 2005, №1, с. 39-56}} Стр. 47-48</ref> Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание]] през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]] за дипломатическо изолиране на Османската империя и за материалната подготовка съвместни военни действия на балканските държави и народи.<ref name="jovanovic347"/> Подкрепяйки начинанието, Русия се стреми към ликвидиране на последиците от [[Кримската война]] чрез обезсилване на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 година и да изгради балканска конфедерация от приятелски настроени държави.<ref>{{Харв|Хевролина|2005|loc=43}}</ref>
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]]. Поради военната неподготвеност на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. Методите за постигане на тази цел са дипломатическо изолиране на Османската империя и съвместни военни действия на балканските държави и народи. Във военната и политическата си подготовка Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]].<ref>{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | authorlink = | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | pages = | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref>
 
== Съюзни договори ==
=== Между Сърбия и Румъния ===
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията [[Русе]] – [[Варна]]. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.<ref name="manchev-IBN-PBS"/>
 
== Разпадане ==
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?idname=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. Стр. 394-396<"stavrianos394"/ref>
 
== Вижте също ==

Навигация