Първи балкански съюз: Разлика между версии
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== Мотиви == |
== Мотиви == |
||
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]].<ref name="jovanovic347">{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref> Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения.<ref name="stavrianos394">{{cite book | last = Stavrianos | first = Leften | year = 2000 | title = The Balkans Since 1453 | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | isbn = ISBN 1850655510}} Стр. 394-396</ref> На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България.<ref name="hevr48">{{cite book | last = Хевролина | first = В. М | year = 2005 | title = Российская дипломатия и балканский вопрос во второй половине 60-х годов XX века: стратегия и тактика (Във: Отечественная история, 2005, №1, с. 39-56}} Стр. 47-48</ref> Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание]] през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]] за дипломатическо изолиране на Османската империя и за материалната подготовка съвместни военни действия на балканските държави и народи.<ref name="jovanovic347"/> |
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]].<ref name="jovanovic347">{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref> Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения.<ref name="stavrianos394">{{cite book | last = Stavrianos | first = Leften | year = 2000 | title = The Balkans Since 1453 | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | isbn = ISBN 1850655510}} Стр. 394-396</ref> На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България.<ref name="hevr48">{{cite book | last = Хевролина | first = В. М | year = 2005 | title = Российская дипломатия и балканский вопрос во второй половине 60-х годов XX века: стратегия и тактика (Във: Отечественная история, 2005, №1, с. 39-56}} Стр. 47-48</ref> Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание]] през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]] за дипломатическо изолиране на Османската империя и за материалната подготовка на съвместни военни действия на балканските държави и народи.<ref name="jovanovic347"/> Русия подкрепя начинанието като изпраща в Белград пари, оръжие и офицери и насърчава българи и албанци за съюз със сърбите. Така Петербург се стреми към ликвидиране на последиците от [[Кримската война]], обезсилване на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 година и изграждане на балканска конфедерация от приятелски настроени държави.<ref>{{Харв|Хевролина|2005|loc=43, 47-48}}</ref> |
||
== Съюзни договори == |
== Съюзни договори == |
||
Версия от 14:35, 12 октомври 2013
Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя.
Мотиви
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз Михаил Обренович и министър-председателя Илия Гарашанин.[1] Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения.[2] На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България.[3] Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на Критското въстание през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на Русия за дипломатическо изолиране на Османската империя и за материалната подготовка на съвместни военни действия на балканските държави и народи.[1] Русия подкрепя начинанието като изпраща в Белград пари, оръжие и офицери и насърчава българи и албанци за съюз със сърбите. Така Петербург се стреми към ликвидиране на последиците от Кримската война, обезсилване на Парижкия договор от 1856 година и изграждане на балканска конфедерация от приятелски настроени държави.[4]
Съюзни договори
Между Сърбия и Черна гора
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола.[5]
Сътрудничество с българите
От средите на българската емиграция Добродетелната дружина подкрепя в началото на 1867 година идеята за създаване на сръбско-българска държава под политическото и военното ръководство на сръбския княз. Преговори между пратеници на Дружината и Гарашанин през май същата година водят до създаване на Втората българска легия.[5]
Между Сърбия и Гърция
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на егейските острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху Босна и Херцеговина, а Гърция се стреми към анексия на Крит, Епир и Тесалия.[5]
Между Сърбия и Румъния
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията Русе – Варна. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.[5]
Разпадане
Засилването на Сърбия застрашава интересите на Австрия. Макар и отслабена от поражението в австро-пруската война, Виена се противопоставя успешно на Балканския съюз. Използвайки френските опасения от засилването на Прусия, през август 1867 Австрия сключва съглашение с Франция за противодействие на общо въстание и руско нахлуване на Балканите. Заради опасения от австрийско нахлуване в Босна, същата есен руската страна предлага и прокарва декларация на Великите сили за ненамеса в турските дела. В началото на 1868 тя предупреждава българи, сърби и гърци, че в случай на въстание ще могат да разчитат само на морална поддръжка.[6] В същото време Австро-Унгария успява да разколебае Михаил Обренович с обещание да му даде Босна и Херцеговина. Сръбско-руските отношения се влошават след падането на Гарашанин от власт през есента на 1867.[5] Поражението на Критското въстание и неуспехите в църковната борба с българите подтикват Гърция към помирение и сближение с османското правителство. Балканският съюз се разпада окончателно след убийството на Михаил Обренович през май 1868. Наследникът на Михаил – княз Милан, подема австрофилска политика.[2]
Вижте също
- Балкански съюз (1912-1913)
Източници
- ↑ а б Йовановић, Слободан. Друга влада Милоша и Михаила. Београд, Издавачка књижарница Геца Кона, 1933. Посетен на 12.10.2013. Стр. 347-353
- ↑ а б Stavrianos, Leften. The Balkans Since 1453. C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN ISBN 1850655510. Стр. 394-396
- ↑ Хевролина, В. М. Российская дипломатия и балканский вопрос во второй половине 60-х годов XX века: стратегия и тактика (Във: Отечественная история, 2005, №1, с. 39-56. 2005. Стр. 47-48
- ↑ Хевролина 2005, стр. 43, 47-48
- ↑ а б в г д Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София, 2001. Първият балкански съюз (достъп от 12.10.2013)
- ↑ Хевролина 2005, стр. 50-51