Видеокарта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Veselin Stanev (беседа | приноси)
Veselin Stanev (беседа | приноси)
Ред 18: Ред 18:
; Видеоконтролер
; Видеоконтролер
; Видео-ROM
; Видео-ROM
; Видео-памет
; [[Памет с произволен достъп#Видео RAM|Видео-памет]]
; RAMDAC и TMDS
; RAMDAC и TMDS
*RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
* RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
{{основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}
{{основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}
*TMDS (Transition-minimized differential signaling)
* TMDS (Transition-minimized differential signaling)
; Конектор
; Конектор
; Система за охлаждане
; Система за охлаждане
{{основна|Система за охлаждане на компютър}}
{{основна|Система за охлаждане на компютър}}
; Допълнителни изходи (при някои карти)
; Допълнителни изходи (при някои карти)

== Производители: ==
== Производители: ==
=== Основни производители: ===
=== Основни производители: ===

Версия от 12:44, 13 октомври 2013

Видеокарта от семейството GeForce 4, с радиатор и вентилатор

Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (Шаблон:Lang-en) компютрите е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с графичен процесор, което има за задача да формира самия графичен образ.

Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е компонент на чипсета или на процесора.

Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво.

Наи често видеокартата е изпълнена във вид на печатна платка,която се поставя в слот за разширение- универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.

История

Един от първите графични адаптери за IBM PC е MDA (Monochrome Display Adapter) през 1981 година.Тои е работел само в текстов режим (80×25 символа) като е поддържал пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ.Възможност за предаване на цветова или графична информация не е имало,а какъв цвят ще бъдат буквите се е определяло от модела на монитора.

Графичните потребителски интерфейси,които се внедряват в много операционни системи, стимулират нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието «графичен ускорител» (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичния потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.

Устройство

Съвременната видеокарта се състои от:

Графичен процесор
Видеоконтролер
Видео-ROM
Видео-памет
RAMDAC и TMDS
  • RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
  • TMDS (Transition-minimized differential signaling)
Конектор
Система за охлаждане
Допълнителни изходи (при някои карти)

Производители:

Основни производители:

Специализирани:

Други производители:

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​