Международна система единици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 151.229.209.243 (б.), към версия на George
Ред 1: Ред 1:
'''Международната система от единици''' (съкр. '''SI''' от ''{{lang|fr| '''S'''ystème '''i'''nternational d'unités}}''<ref>[http://www.bipm.org/en/CGPM/db/11/12/ Bureau International des Poids et Mesures]</ref>) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.
'''Международната система от единици''' (съкр. '''SI''' от ''{{lang|fr| '''S'''ystème '''i'''nternational d'unités}}''<ref>[http://www.bipm.org/en/CGPM/db/11/12/ Bureau International des Poids et Mesures]</ref>) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.


Най-новата мерна единица, въведена през 2013 година е наименувана "ВЕНИ". Едно "ВЕНИ" има дължина 155 сантиметра. Старата метрична система включва няколко разряда единици. SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), отколкото на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]], която е имала няколко разновидности. Самата SI не е фиксирана, а дефинициите за единиците се променят, когато могат да бъдат по-ясно и точно предефинирани, по силата на международна конвенция, щом напредъкът на науката и технологиите позволяват извършването на по-точни измервания от времето, по което единиците са били дефинирани.
Старата метрична система включва няколко разряда единици. SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), отколкото на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]], която е имала няколко разновидности. Самата SI не е фиксирана, а дефинициите за единиците се променят, когато могат да бъдат по-ясно и точно предефинирани, по силата на международна конвенция, щом напредъкът на науката и технологиите позволяват извършването на по-точни измервания от времето, по което единиците са били дефинирани.


SI се използва на практика навсякъде по света, като повечето държави дори не поддържат официални дефиниции на други мерни системи. Важно изключение са [[Съединени американски щати|САЩ]], които продължават да използват [[имперски единици|Имперска мерна система]] в допълнение към SI. В [[Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват. Мерните единици на държавите, използващи различна мерна система (напр. САЩ), са изразени в единици от SI.
SI се използва на практика навсякъде по света, като повечето държави дори не поддържат официални дефиниции на други мерни системи. Важно изключение са [[Съединени американски щати|САЩ]], които продължават да използват [[имперски единици|Имперска мерна система]] в допълнение към SI. В [[Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват. Мерните единици на държавите, използващи различна мерна система (напр. САЩ), са изразени в единици от SI.

Версия от 16:23, 13 октомври 2013

Международната система от единици (съкр. SI от на френски: Système international d'unités[1]) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната мерна система както в науката, така и в търговията и инженерното дело.

Старата метрична система включва няколко разряда единици. SI е разработена през 1960 г., по-скоро на базата на старата система метър-килограм-секунда (MKS), отколкото на конкурентната система сантиметър-грам-секунда, която е имала няколко разновидности. Самата SI не е фиксирана, а дефинициите за единиците се променят, когато могат да бъдат по-ясно и точно предефинирани, по силата на международна конвенция, щом напредъкът на науката и технологиите позволяват извършването на по-точни измервания от времето, по което единиците са били дефинирани.

SI се използва на практика навсякъде по света, като повечето държави дори не поддържат официални дефиниции на други мерни системи. Важно изключение са САЩ, които продължават да използват Имперска мерна система в допълнение към SI. В Обединеното кралство преминаването към SI е правителствена политика, но стари единици все още се използват. Мерните единици на държавите, използващи различна мерна система (напр. САЩ), са изразени в единици от SI.

Дефинициите на единиците от SI се разглеждат и преразглеждат на Международната конференция по мерките и теглилките, в която участват страните, подписали Конвенцията за метъра (в сила от 1875 г. и многократно изменяна), и която се организира веднъж на всеки 4 години в Париж[2].

Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици. [3].

Три държави не са приели SI като официална мерна система: Либерия, Мианмар и САЩ.

История

Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM). Името на системата е дадено през 1960 г.

Международната система е изградена върху седем основни единици като килограма и метъра. Чрез тях се определят различни производни единици. Системата също определя някои представки, чрез които се образуват кратни или дробни на единиците. Например представката кило означава хиляда пъти по-голямо, така че километърът е равен на 1 000 метра; представката мили означава хиляда пъти по-малко, така че милиграмът е равен на 1 / 1000 от грама и т. н.

Разпространение на системата

Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.

В България

Съгласно чл. 11 от Закона за измерванията, в Република България разрешени за използване са единиците от Международната система единици (SI), също единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.

До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.

Изписване на единиците

  • Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
  • Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“).
  • Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
  • Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10² m².
  • Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
  • Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.

Единици

Основни единици

В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

Много други единици, които не са част от SI (такава единица е например литърът), са приети да се използват заедно със SI.

Основни единици[4]
Име Означение Мярка за Определение
метър m Дължина Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
килограм kg Маса Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
секунда s Време Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
ампер A Електрически ток Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
келвин K Термодинамична температура Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
мол mol Количество вещество Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
кандела cd Интензитет на светлината Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.

Допълнителни и производни единици

Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP). Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.

Единици за ъгъл
Име Означение Мярка за Определение
радиан rad Равнинен ъгъл Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус.
стерадиан sr Пространствен ъгъл Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата ().
Производни единици
Мярка за Име Означение Изразяване чрез основни единици
Честота херц Hz s-1
Сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²

Международна скала (SI)

Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част. Съществуват две числови скали (дълга и къса). България ползва късата числова скала --> Имена на числата

С думи(дълга скала) С думи(къса скала) Представка Символ Десетична дроб Степен Международна 
скала
1/квадрилионна 1/септилионна йокто<->yocto y 0.000,000,000,000,000,000,000,001 10−24 −24
1/трилиардна 1/секстилионна зепто<->zepto z 0.000,000,000,000,000,000,001 10−21 −21
1/трилионна 1/квинтилионна ато<->atto a 0.000,000,000,000,000,001 10−18 −18
1/билиардна 1/квадрилионна фемто<->femto f 0.000,000,000,000,001 10−15 −15
1/билионна 1/трилионна пико<->pico p 0.000,000,000,001 10−12 −12
1/милиардна 1/милиардна нано<->nano n 0.000,000,001 10−9 −9
1/милионна 1/милионна микро<->micro µ 0.000,001 10−6 −6
1/хилядна 1/хилядна мили<->milli m 0.001 10−3 −3
1/стотна 1/стотна центи<->centi c 0.01 10−2 −2
1/десета 1/десета деци<->deci d 0.1 10−1 −1
1 1 1 100 0
десет десет дека<->deca da 10 101 1
сто сто хекто<->hecto h 100 102 2
хиляда хиляда кило<->kilo k 1,000 103 3
милион милион мега<->mega M 1,000,000 106 6
милиард милиард гига<->giga G 1,000,000,000 109 9
билион трилион тера<->tera T 1,000,000,000,000 1012 12
билиард квадрилион пета<->peta P 1,000,000,000,000,000 1015 15
трилион квинтилион екса<->exa E 1,000,000,000,000,000,000 1018 18
трилиард секстилион зета<->zetta Z 1,000,000,000,000,000,000,000 1021 21
квадрилион септилион йота<->yotta Y 1,000,000,000,000,000,000,000,000 1024 24

Бележки

1) Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата

t = Т - Т0

между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.

2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.

Вижте също

Източници

  1. Bureau International des Poids et Mesures
  2. Conférence Générale des Poids et Mesures sur le site du Bureau international des poids et mesures
  3. Шаблон:Fr икона Unités SI et recommandations pour l'emploi de leurs multiples et de certaines autres unités, Organisation internationale de normalisation, 1992 [1]
  4. Barry N. Taylor & Ambler Thompson Ed. The International System of Units (SI). Gaithersburg, MD, National Institute of Standards and Technology, [2008]. с. 23. Посетен на 2008-06-18.

Външни препратки

Официални

Информация

Конвертори

Допълнителни четива

  • I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA