Колективизация: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 23 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q4314084. |
Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Социализъм]] |
[[Категория:Социализъм]] |
||
[[Категория:30-те години на 20-ти век в Съветския съюз]] |
[[Категория:30-те години на 20-ти век в Съветския съюз]] |
||
[[Категория:Политически репресии в Съветския съюз]] |
|||
[[Категория:Икономика на СССР]] |
|||
[[Категория:Селско стопанство]] |
[[Категория:Селско стопанство]] |
Версия от 18:21, 23 октомври 2013
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Цели
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.
Колективизацията в Съветския съюз
Режимът на Сталин в Съветския съюз налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „кулаци“) в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
Колективизацията в България
В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта. [2]
Вижте също