Христо Динев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
* „[[Мълчаливите пътеки]]“ - (премиера 10 май 1967 г.)
* „[[Мълчаливите пътеки]]“ - (премиера 10 май 1967 г.)
* „[[Последният войвода]]“ - Председателят на централния комитет (премиера 12 януари 1968 г.)
* „[[Последният войвода]]“ - Председателят на централния комитет (премиера 12 януари 1968 г.)
* „[[Първият куриер]]“ - (премиера 1 март 1968 г.)
== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />

Версия от 14:09, 30 октомври 2013

Тази статия е за артиста. За революционера вижте Христо Динев (революционер).

Христо Динев
български артист

Роден
Починал

Христо Христов Динев е български драматичен артист, представител на реалистичната актьорска школа.

Биография

Динев е роден в 1900 година в голямото леринско село Пътеле, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Емигрира в България и от 1919 до 1921 г. пее в хора на Варненския театър. Играе в различни театри в България - от 1921 до 1926 година във Варна, от 1926 до 1927 в Пловдив, от 1927 до 1934 отново във Варна, от 1934 до 1935 в Русе, от 1937 до 1938 в Бургас и от 1938 до 1942 отново във Варна. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Динев играе в българския театър в Скопие (1942 - 1943). От 1952 до 1957 г. работи в Студия за игрални филми.

Сред по-известните роли на Динев са Странджата („Хъшове“), Златил („Боряна“ на Йовков), Марко Петрович („В полите на Витоша“) и други.

Динев сътрудничи на списание „Българан“ и е автор на хумористични разкази, както и на театралните мемоари „Пътешествие по суша и вода“ (1971). Динев е баща на известната актриса Катя Динева.[1]

Филмография

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 353.