Христо Динев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
* „[[Мълчаливите пътеки]]“ - (премиера 10 май 1967 г.) |
* „[[Мълчаливите пътеки]]“ - (премиера 10 май 1967 г.) |
||
* „[[Последният войвода]]“ - Председателят на централния комитет (премиера 12 януари 1968 г.) |
* „[[Последният войвода]]“ - Председателят на централния комитет (премиера 12 януари 1968 г.) |
||
* „[[Първият куриер]]“ - (премиера 1 март 1968 г.) |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 14:09, 30 октомври 2013
- Тази статия е за артиста. За революционера вижте Христо Динев (революционер).
Христо Динев | |
български артист | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Христо Христов Динев е български драматичен артист, представител на реалистичната актьорска школа.
Биография
Динев е роден в 1900 година в голямото леринско село Пътеле, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Емигрира в България и от 1919 до 1921 г. пее в хора на Варненския театър. Играе в различни театри в България - от 1921 до 1926 година във Варна, от 1926 до 1927 в Пловдив, от 1927 до 1934 отново във Варна, от 1934 до 1935 в Русе, от 1937 до 1938 в Бургас и от 1938 до 1942 отново във Варна. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Динев играе в българския театър в Скопие (1942 - 1943). От 1952 до 1957 г. работи в Студия за игрални филми.
Сред по-известните роли на Динев са Странджата („Хъшове“), Златил („Боряна“ на Йовков), Марко Петрович („В полите на Витоша“) и други.
Динев сътрудничи на списание „Българан“ и е автор на хумористични разкази, както и на театралните мемоари „Пътешествие по суша и вода“ (1971). Динев е баща на известната актриса Катя Динева.[1]
- Филмография
- „Две победи“ - Бай Кольо (премиера 31 декември 1956 г.)
- „Димитровградци“ - Бай Райко (премиера 30 април 1956 г.)
- „Земя (филм, 1957)“ - (премиера 4 март 1957 г.)
- „Ребро адамово“ - (премиера 1 октомври 1958 г.)
- „Хитър Петър (филм)“ - (премиера 16 май 1960 г.)
- „Маргаритка (филм)“ - (премиера 16 октомври 1961 г.)
- „Легенда за Паисий“ - Чорбаджи Лазко (премиера 23 март 1963 г.)
- „На тихия бряг“ - (премиера 22 април 1963 г.)
- „Ивайло (филм)“ - (премиера 17 февруари 1964 г.)
- „Вечен календар (филм)“ - Дядо Дойно (премиера 2 май 1966 г.)
- „Мълчаливите пътеки“ - (премиера 10 май 1967 г.)
- „Последният войвода“ - Председателят на централния комитет (премиера 12 януари 1968 г.)
- „Първият куриер“ - (премиера 1 март 1968 г.)
Бележки
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 353.