Стъргач

Стъргач
41.383333, 23.766667 Местоположение в Неврокоп
Надм. височина	1270 m
Подробна карта

Стъргач е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 м), а на изток чрез седловината Митницата — с Бесленски рид. На югозапад долината на река Ватитопу я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Милоревма — от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 км, а ширината — 10 км. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 км²., което е около 40% от общата ѝ площ. От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 113 и 130 преминава участък от българо-гръцката граница.

Релеф, геоложки строеж

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 м) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата или Странгац), на около 1 км южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 м). Най-високата точка (1249,4 м) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Климат, води, почви, флора и фауна

Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.

Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Селища

В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.

• В България — 2 села: Илинден и Нова Ловча;
• В Гърция — 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото).

Транспорт

По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.

Вижте още

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Шаблон:Карта

Външни препратки

• В Стъргач времето е спряло между две села
• Галерия със снимки от Стъргач
• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България. София, 1980, стр. 482.

Бележки

• Портал „Македония“