Знеполе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:03, 31 октомври 2013

Знеполе (или Трънска котловина) е историко-географска област в Западна България, част от физико-географската област Краище, в Област Перник, обхващаща изцяло Трънската котловина.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км²

Релеф, геоложки строеж

Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно — от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.

Климат и води

Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.

Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.

Почви, флора, стопанство

Преобладаващите почви са алувиалните до полината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезллюдяване на областта поминакът на населението е почти изоставен. по околните склонове растат диворастящи гъби и билки.

Селища

Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.

Транспорт

През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

От изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 км — участък от второкласен път № 63 Перник — Брезник — Трън — ГКПП "Стрезимировци".
от север на юг, от град Трън до село Мрамор, на протежение от 8 км — участък от третокласен път № 637 Трън — Трекляно — Драговищица. Участъкът от пътя между селата Пенкьовци и Трекляно не е изграден и представлява полски (горски) път.

Език

Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). Трънски речник вж. тук

Комуникации

На територията на Знеполе (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на PMR честотите. Каналът за всякакви разговори е 8-ми или CH8 /446.09375 Mhz/, като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.

На 8-ми канал всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.

PMR 446 e името на радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него. PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава. Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв.

Топографска карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 503. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Знеполе''' (или '''Трънска котловина''') е [[историко-географска област]] в [[Западна България]],  част от физико-географската област [[Краище]], в [[Област Перник]], обхващаща изцяло Трънската котловина.
+== Географска характеристика ==
- и обхваща местностите по течението на [[Ерма]] с прилежащите им склонове на планините [[Руй]], [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина планина]] и [[Завалска планина]].
+=== Географско положение, граници, големина ===
+Котловината е разположена по долината на река [[Ерма]] между планините [[Рудина планина (Знеполе)|Рудина]], [[Милославска планина|Милославска]] и [[Руй]] на север, [[Ездимирска планина|Ездимирска]] и [[Стража (планина)|Стража]] на изток, [[Люляк (планина)|Люляк]] (Люцкан планина), [[Лешниковска планина|Лешниковска]] и [[Боховска планина|Боховска]] на юг. Дължината и&#768; от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км<sup>2</sup>
+=== Релеф, геоложки строеж ===
-Това е [[котловина|котловинно поле]] (Трънска котловина) с височина 700-900 метра над морското равнище, с алувиални почви, обширни наносни конуси от левите притоци на Ерма. Има континентален климат с температурни инверсии. В град Трън в 1947 година е измерена най-ниската температура в България -38,6°С. Ландшафтът е предимно ливади и овощни градини, отглеждат се картофи и други култури. Диворастящи гъби и билки.
+Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните и&#768; склонове са изградени от [[гнайс]]и, [[амфиболит]]и, [[шисти]], филити, [[пясъчник|пясъчници]] и [[варовик|варовици]], а котловинното дъно — от [[плиоцен]]ски и [[кватернер]]ни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната и&#768; периферията широко разпространение имат наносните конуси.
+=== Климат и води ===
+Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град [[Трън (град)|Трън]] през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.
+Отводнява се от река [[Ерма]] и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.
+=== Почви, флора, стопанство ===
+Преобладаващите почви са алувиалните до полината на [[Ерма]] и притоците и&#768; и канелени горски в останалата част. Склоновете и&#768; са залесени със смесени и широколистни гори. има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезллюдяване на областта поминакът на населението е почти изоставен. по околните склонове растат диворастящи гъби и билки.
+== Селища ==
+Център на областта е град [[Трън (град)|Трън]], а в котловината са разположени още 26 малки селца: [[Берайнци]], [[Бохова]], [[Бусинци]], [[Велиново]], [[Вукан]], [[Главановци (Област Перник)|Главановци]], [[Глоговица]], [[Джинчовци]], [[Ездимирци]], [[Забел]], [[Зелениград]], [[Костуринци]], [[Лешниковци]], [[Милославци]], [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], [[Насалевци]], [[Радово]], [[Рани луг]], [[Реяновци]], [[Слишовци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]], [[Студен извор]], [[Туроковци]], [[Цегриловци]], и [[Ярловци]].
+== Транспорт ==
+През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
+* От изток на запад, по цялата и&#768; дължина, на протежение от 20 км — участък от второкласен път № 63 [[Перник]] — [[Брезник]] — [[Трън (град)|Трън]] — ГКПП "Стрезимировци".
+* от север на юг, от град [[Трън (град)|Трън]] до село [[Мрамор (Област Перник)|Мрамор]], на протежение от 8 км — участък от третокласен път № 637 [[Трън (град)|Трън]] — [[Трекляно]] — [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]. Участъкът от пътя между селата [[Пенкьовци]] и [[Трекляно]] не е изграден и представлява полски (горски) път.
 == Език ==
-Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината).
+Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук]
-==Комуникации==
+== Комуникации ==
-На територията на [[Знеполе]] ''/с. Главановци, с. Насалевци, с. Рани луг, с. Слишовци, с. Стрезимировци, с. Бохова, с. Джинчовци, с. Реяновци/'' има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на [[PMR]] честотите. Каналът за всякакви разговори е '''8-ми''' или '''CH8''' ''/446.09375 Mhz/'', като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.
+На територията на [[Знеполе]] (селата Главановци, Насалевци, Рани луг, Слишовци, Стрезимировци, Бохова, Джинчовци и Реяновци) има уговорен между радиолюбители единен общ канал за радиовръзка между всички ползващи радиостанции в УКВ диапазона на [[PMR]] честотите. Каналът за всякакви разговори е '''8-ми''' или '''CH8''' ''/446.09375 Mhz/'', като целта му е да събере на едно място хора от района за различни дискусии.
 На '''8-ми канал''' всеки може да предава съобщения ако има нужда от помощ или е свидетел на бедствие или авария в района на Знеполе, като по този начин може да получи помощ или съдействие от хора, които прослушват канала.
 '''PMR 446''' e името на радиодиапазон, който е свободен за гражданска употреба в по-голямата част на Европейската общност включително и в България. На този диапазон не може да се използват радиостанции с външна антена и излъчващи повече от 0.5W. Тази мощност е напълно достатъчна за радиовръзка на територията на Знеполе и селата около него.
 PMR радиостанциите могат да бъдат само ръчни подвижни без възможност за смяна на антената или включването на външна такава.
 Радиостанции могат да бъдат закупени свободно в България, като цените им варират от 30 лв. до 200 лв.
-[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук]
 == Топографска карта ==