Франкофон: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън [[Европа]] в голяма степен дължи своето разпространение на [[френската колониална империя]]. |
В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън [[Европа]] в голяма степен дължи своето разпространение на [[френската колониална империя]]. |
||
Франкофонските страни включват [[Франция]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Швейцария]], [[Хаити]], [[Френска Западна Индия]], някои колонии в [[Африка]], предишни френски и белгийски колонии. |
Франкофонските страни включват [[Франция]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Швейцария]], [[Ливан]], [[Хаити]], [[Френска Западна Индия]], някои колонии в [[Африка]], предишни френски и белгийски колонии. |
||
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена ''Международна организация на франкофонията'' (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. [[България]] също е член на МОФ, за което заслуга има президент [[Жельо Желев]]. |
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена ''Международна организация на франкофонията'' (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. [[България]] също е член на МОФ, за което заслуга има президент [[Жельо Желев]]. |
||
Версия от 22:31, 3 ноември 2013
Франкофон e човек, който може да говори френски език. Геополитически се използва, за да обозначи някого, който говори френски като майчин език или се самоидентифицира с тази езикова група. Като прилагателно означава френско-говорещ, независимо дали се отнася за индивид, за групи или за места.
В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън Европа в голяма степен дължи своето разпространение на френската колониална империя.
Франкофонските страни включват Франция, Белгия, Канада, Швейцария, Ливан, Хаити, Френска Западна Индия, някои колонии в Африка, предишни френски и белгийски колонии.
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена Международна организация на франкофонията (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. България също е член на МОФ, за което заслуга има президент Жельо Желев.
Виж още
франкофония