Самолет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Заместване на съдържанието на страницата с „you are noob“ |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
you are noob |
|||
[[Картинка:Aptch.gif|right|300px]] |
|||
[[Картинка:FGSQE.jpg|мини|дясно|300п|Боинг 777, съвременен реактивен авиолайнер]] |
|||
'''Самолет''' (остаряло '''аероплан''' — от гръцки: ''aéros-'' „въздух“ и ''-planos'' „скитащ“) е [[въздухоплавателно средство]] по-тежко от въздуха осъществяващо полет в [[атмосфера]]та с помощта на силова установка и неподвижно крило. Самолетът е способен да се придвижва с висока скорост, използвайки подемната сила на крилото за уравновесяване на теглото и теглителната сила от силовата установка за уравновесяване на челното съпротивление. Неподвижното крило го отличава от [[махолет]]а, а наличието на силова установка - от [[планер]]а. |
|||
== История == |
|||
Съществуват много предания от античността, които разказват за полети на хора с въздушни средства, но те са по-скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за летателно средство се зараждат през Средновековието, когато [[Леонардо да Винчи]] през 15–ти век чертае планове на планер и на [[хеликоптер]]. Изобретената от него летателна машина нарекъл [[Орнитоптер]]. С първия полет на човек ([[братя Монголфие|братята Монголфие]]) в летателно средство по-леко от въздуха ([[балон с горещ въздух|балон]]), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който е способен да извършва управляеми полети. |
|||
=== Предистория === |
|||
През [[1853]] г. англичанинът Джордж Кайли (на англ. ''George Cayley'') осъществява първия полет на човек с планер. През [[1856]] г. французинът Жан-Мари льо Бри (на фр. Jean-Marie Le Bris) прави първия полет задвижван със сила - планерът му „Изкуственият албатрос“ (''L'Albatros artificiel'') е теглен от кон по брега. На [[28 август]] [[1883]] американецът Джон Дж. Монтгомъри (на англ. ''John J. Montgomery'') успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. Друг пионер от същото време е германецът [[Ото Лилиентал]] (на немски ''Otto Lilienthal''), който загива с планера си при катастрофа. Неговите записки по-късно служат за основа на планерите на ''братя Райт''. |
|||
=== Началото на XX век === |
|||
[[Картинка:Wrightflyer.jpg|мини|Първият самолет в света: ''„Флайър“'' на ''братя Райт'', 17 декември 1903 г.]] |
|||
Първата добре документирана машина, която самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се нарича „[[Флайер І]]“ и е построена в [[Съединени Американски Щати|САЩ]] от [[братя Райт|братята Орвил и Уилбърт Райт]]. На [[17 декември]] [[1903]] година в 10:35 ч. в Северна Каролина, при мразовит вятър достигащ 12 m/s, „''Флайър''“ прелита във въздуха 12 секунди и изминава 39 метра. През този ден братята извършват общо четири полета, най-дългият от които трае 59 секунди с дължина 279 метра.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/11372/ |title = Telegram from Orville Wright in Kitty Hawk, North Carolina, to His Father Announcing Four Successful Flights, 1903 December 17 |website = [[World Digital Library]] |date = 1903-12-17 |accessdate = 2013-07-21 }}</ref> Внезапен силен порив на вятъра преобръща паркирания самолет и го поврежда сериозно; той никога повече не полита. Братята връщат останките у дома, а след време Орвил реставрира „''Флайер''“ и го заема на няколко музея. От 1948 г. самолетът се намира в [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] (''Smithsonian Institution''), Окръг Колумбия, САЩ. Сега този самолет се съхранява в Националния музей на авиацията и космонавтиката (National Air and Space Museum) в столицата Вашингтон. |
|||
Направата на самолета наречен Флайер I (популярен днес като ''Kitty Hawk'') струва по-малко от хиляда долара. Той представлява [[биплан]] от тип „патица“ – стабилизаторът за попътно управление се намира в задната част на апарата, а този за надлъжно управление – отпред. Размахът на крилата е 12 m. Общото тегло на самолета е 340 kg. Двигателят е четиритактов с мощност 12 hp, тежи 77 kg и е специално направен за целта от Чарли Тейлър в Дейтън, Охайо. Двете дървени [[Въздушен винт|витла]] имат [[кпд]] 80% и са издялкани от братята Райт. Вместо [[Устройства за излитане и кацане|колесник]] те използват стартов катапулт, състоящ се от пирамидална кула и дървена релса. [[Пилот]]ът лежи на долното крило. |
|||
През [[1905]] година самолетът „''Флайър III''“ демонстрира стабилно и напълно контролирано поведение във въздуха за относително дълго време. Формално погледнато, крилете на „''Флайър''“ не са съвсем неподвижни, а използват патентованата от братя Райт техника на огъване на задната част на крилото чрез система от лостове, въжета и макари. На практика тази техника е трудна за приложение и потенциално опасна и през [[1915]] г. повечето самолети вече имат [[елерон]]и.<br>Френският конструктор и авиатор [[Луи Блерио]] с произведения в неговата фабрика самолет [[Блерио XI]] след 37 минутен полет прелита над [[Ламанш]] (La Manche) между градовете [[Кале]] (Calais) и [[Доувър]] (Dover) в [[Англия]]. Така след 19 юли 1909 г. вече няма съмнение, че самолета е ново, бързо средство за транспорт, а [[Великобритания]] е шокирана от възможността да се достигне до нейна територия по въздуха. |
|||
=== Първа световна война === |
|||
Войните в Европа и най-вече [[Първата световна война]] са причина за началото на експериментите със самолета като оръжие. Отначало силно подценяван и смятан за „играчка“, самолетът се доказва на бойното поле като средство, което е способно да нанася поражения на врага. По това време възниква понятието [[въздушен ас|''въздушен ас'']] – определение за пилот, който е свалил пет или повече противникови самолета. Най-известният ''ас'' от Първата световна война е германецът [[Манфред фон Рихтхофен]], наричан още ''Червеният барон''. От страната на съюзниците най-много регистрирани въздушни победи има французинът [[Рене Фонк]] (на фр. ''René Fonck''). |
|||
=== Затишието между войните === |
|||
През [[1919]] година се извършват първите търговски полети – между САЩ и [[Канада]]. Първият човек, прелетял сам над [[Атлантическия океан]] без междинно кацане, е [[Чарлз Линдберг]] на [[20 май]] [[1927]] г. През [[1930-те]] години в Германия започва разработката на [[реактивен двигател|реактивната турбина]], но изминава повече от десетилетие преди да се появят първите реактивни самолети. |
|||
=== Втора световна война === |
|||
Самолетът играе ключова роля през [[Втората световна война]], вземайки участие във всички значими битки. Атаката на японците над [[Пърл Харбър]] е осъществена единствено от самолети. [[Битката за Британия]] е изцяло въздушна кампания. Самолетът е основното оръжие в [[D-Day]], както и при повечето битки в [[Тихия океан]]. Множество военни стратегии (германската [[блицкриг]], японските и американски [[самолетоносач|кораби-самолетоносачи]], Съюзническата доктрина за „[[стратегическо бомбардиране]]“) включват самолета като незаменим участник. |
|||
=== Следвоенно положение === |
|||
Първият документиран свръхзвуков полет е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър (на англ. Charles Yeager) в [[експериментален самолет]] [[Бел X-1]], макар някои пилоти на „[[Спитфайър]]“ да твърдят, че са достигали [[Mach]] 1 при [[пикиране]]. |
|||
[[Картинка:Berlin Blockade Milk.jpg|мини|вдясно|Доставка на мляко с транспортен самолет през ''Берлинската блокада'']] |
|||
[[Картинка:USAF Lucky Lady II.jpg|250px|thumb|Първият самолет, обиколил света без междинно кацане: ''Боинг B-50 „Lucky Lady II“'', 1949 г.]] |
|||
Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни [[Съветският съюз]] спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град [[Берлин]] - започва [[Берлинска блокада|Берлинската блокада]] и периодът на [[Студената война]]. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки, храни и суровини, включително над 1,5 млн тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокада е преустановена от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на 12 май 1949 г. |
|||
През 1949 г. самолет [[Боинг B-50]] за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха. |
|||
Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация [[военно-транспортен самолет|военно-транспортни самолети]] (предимно [[DC-3|Дъглас DC-3]]) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и [[Товарни самолети|транспортни]]. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за [[Средно време между два отказа|надеждност]], [[безопасност]] и [[комфорт]]. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарния отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-голяма височина, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на [[Летище|летищата]]. |
|||
Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. — английският [[de Havilland Comet]]. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък - в резултат на експлоатацията и [[умора на метала]], [[Фюзелаж|корпусът]] получава пукнатини в зоната на неподходящо конструираните илюминатори. |
|||
[[Боинг 707]] е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от [[Ню Йорк]] до [[Лондон]]. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес. |
|||
1958-ма е годината, през която повече пътници прекосяват [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] със самолети, отколкото с [[кораб]]и. |
|||
=== Краят на XX век === |
|||
От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е [[Боинг 747]]. През 2005 г. титлата взима [[Еърбъс A380]]. |
|||
Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави [[Ту-144]] на 31 декември 1968 г — два месеца преди западния му аналог „[[Конкорд (самолет)|Конкорд]]“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство. |
|||
=== XXI век === |
|||
Най-бързият самолет в света ([[Mach]] 9,6) е безпилотният [[Боинг X-43]]. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от [[НАСА]], като до момента са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия [[B-52]]. Вторият опит е успешен, а третият - на 16 ноември 2004 г. - бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m. |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Аерофобия]] |
|||
==Бележки== |
|||
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references /></div> |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{общомедия|Aircraft}} |
|||
{{Портал Авиация}} |
|||
* {{en icon}} [http://www.aircraft-info.net/ Aircraft-info.net] |
|||
* {{en icon}} [http://www.airliners.net/info/ Airliners.net] |
|||
* {{en icon}} [http://www.jetphotos.net/ Jetphotos.net] |
|||
* {{en icon}} [http://www.globalaircraft.org/ Глобъл Ейъркрафт] |
|||
* {{en icon}} [http://science.howstuffworks.com/transport/flight/modern/airplanes.htm Как работят самолетите] |
|||
{{Шаблон:Летателни апарати}} |
|||
[[Категория:Самолети| ]] |
|||
[[Категория:Обществен транспорт]] |
|||
{{Link FA|pt}} |
|||
{{Link FA|vi}} |
|||
{{Link FA|eu}} |
|||
{{Link FA|ml}} |
|||
{{Link GA|de}} |
|||
Версия от 21:26, 5 ноември 2013
you are noob