Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
добавки по ен:
Строителството на първата [[базилика]] на това място започва по времето на император [[Константин I Велики|Константин Велики]], между 319 и 333 година.{{hrf|Cunningham|2010|671}} Тя е типична [[кръстокуполна базилика]] с [[Апсида|апсиден]] край в [[Празвитерий|презвитерия]], широк централен и два странични [[неф]]а. Дължината ѝ е над 100 m, а пред входа е разположен голям [[атриум]] с [[колонада]].
 
Старата базилика е построена върху малкият храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до 15XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата.{{hrf|Dietz|2005|}} След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.{{hrf|Boorsch|1982|4-8}}
 
===Новата базилика===
Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]], е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е [[Николай V]] (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на [[Леон Батиста Алберти]] и [[Бернардо Роселино]], който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} В същото време той издава нареждане за разрушаването на [[Колизей|Колизея]], като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
През [[XV век|XV]] в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа [[Юлий II]], който заповядва да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви.
 
Папа [[Юлий II]] (1503-1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция,{{hrf|Fletcher|1996}} която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на [[Микеланджело Буонароти]] проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През [[1506]] г. е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на [[гръцки кръст]] и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
 
Юлий II провежда конкурс за проект на сградата, като скици от част от предложените проекти са запазени до наши дни. Строителството на сградата продължава около 120 години, като проектът е многократно променян и съвременната сграда е резултат от общите усилия на поредица папи и архитекти, работили върху нея.
 
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През [[1506]] г.година е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на [[гръцки кръст]] и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
 
По заповед на папа [[Павел V]] архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата — едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
 
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа [[Лъв X]] предлага [[Индулгенция|индулгенции]] за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ [[Албрехт Майнцки]] и неговия служител [[Йохан Тецел]]. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „[[95 тезиса]]“ на [[Мартин Лутер]] и за началото на [[Реформация]]та.{{hrf|Hillerbrand|2007|}}
Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с [[индулгенция|индулгенции]], а това предизвиква протеста на [[Мартин Лутер]] и [[Реформация]]та на католическата църква.
 
[[Картинка:StPetersplan OttoLeuger1904.jpg|thumb|''План'' на базиликата „Св. Петър“]]
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = Sir Banister Fletcher's a History of Architecture | publisher = Architectural Press | location = London | year = 1996 | origyear = 1896 | isbn = 0750622679 | edition = 20th | lang = en}}
* {{cite web | last = Hijmans | first = Steven | year = 2006 | title = University of Alberta Express News | work = In search of St. Peter's Tomb | url = http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate = 2006-12-25 | lang = en}}
* {{cite book | last = Hillerbrand | first = Hans J | year = 2007 | title = Martin Luther: Indulgences and salvation | publisher = Encyclopaedia Britannica | location = | pages = | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Internet Portal of the Vatican City State | year = 2009 | url = http://www.vaticanstate.va/EN/Monuments/Saint_Peters_Basilica/Interior--p--2.htm | title = St. Peter's Basilica — Interior of the Basilica | page = 2 | accessdate = 2009-01-02 | lang = en}}
* {{cite book | last = Korn | first = Frank J | year = 2002 | title = Hidden Rome | publisher = Paulist Press | location = | isbn = | lang = en}}

Навигация