Никола Анастасов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30: Ред 30:
*[[Осмият]] - Чаплин (Премиера 17 октомври 1969 г.)
*[[Осмият]] - Чаплин (Премиера 17 октомври 1969 г.)
*[[Признание]] - (Премиера 14 ноември 1969 г.)
*[[Признание]] - (Премиера 14 ноември 1969 г.)
*[[Герловска история]] - Цвика (Премиера 8 октомври 1971 г.)


== Използвана литература ==
== Използвана литература ==

Версия от 11:49, 7 ноември 2013

Никола Анастасов
български актьор
Роден
22 април 1932 г.  (на 92 г.)
Починал
8 август 2016 г. (84 г.)

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Активен периодот 1955 г.
Работил вСатиричен театър „Алеко Константинов“
НаградиПочетно звание „Заслужил“
Почетно звание „Народен“
Орден „Народна република България“
Семейство
СъпругаМария Косева

Уебсайт

Никола Стоянов Анастасов е български актьор.

Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955.

Играе в театрите във Враца (1955 - 1956) и Варна (1956 - 1957), както и в софийските Сатиричнен театър, в театър Трудов фронт и в Малък градски театър зад канала. Първата си забележителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Участва също в "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха". Участва и във филми - "Пагоните на дявола", "На всеки километър", както и "Нако, Дако и Цако" - първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите". Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския - Тримата от запаса и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов дава гласа си за главната роля в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на 20 век.

През 1971 г. получава званието "Заслужил артист", а през 1980 г. и званието "Народен артист". През 1982 г. е награден с орден "НРБ", II степен.

Филмография

Използвана литература