Фенолфталеин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
[[Image:Phenolphthalein.jpg|thumb|right|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]] ]]
[[Image:Phenolphthalein.jpg|thumb|right|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]] ]]


'''Фенолфталеинът''' (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство.
'''Фенолфталеинът''' (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].


{| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"
{| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"

Версия от 17:37, 7 ноември 2013

Фенолфталеин
Фенолфталеин в алкална среда

Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид H3In+ H2In In2− In(OH)3−
Структура
Модел
pH <0 0−8.2 8.2−12.0 >12.0
Изменение силно киселинен киселинен или почти неутрален основен силно основен
Цвят оранжев
безцветен
малиновочервен безцветен
Картинка