Арени: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 25: | Ред 25: | ||
File:P-Xylene.svg|[[p-Ксилен]] |
File:P-Xylene.svg|[[p-Ксилен]] |
||
File:M-Xylene.png|[[m-Ксилен]] |
File:M-Xylene.png|[[m-Ксилен]] |
||
File:Mesitylene-2D-skeletal.png| [[ |
File:Mesitylene-2D-skeletal.png| [[Мезитилен]] |
||
File:Durene.png| [[Дурен]] |
File:Durene.png| [[Дурен]] |
||
File:2-phenyl-hexane.png| [[2-Фенилхексан]] |
File:2-phenyl-hexane.png| [[2-Фенилхексан]] |
Версия от 21:56, 8 ноември 2013
Ароматен въглеводород или арен[1] (или понякога арилов въглеводород)[2] е въглеводород, с циклична структура и делокализиран π-електронен секстет. Терминът ароматни е предложен преди определянето на физическия механизъм за ароматност и произлиза от факта, че много от тези съединения имат сладък аромат. Конфигурацията на шестте въглеродни атома в ароматните съединения е известно като пръстен на бензена, по името на възможно най-простият въглеводород, бензен. Ароматните въглеводороди могат да бъдат моноциклични или полициклични.
В арените въглеродните и водородните атом, образуват бензеново ядро и са свързани помежду си чрез сигма ( σ ) и 6-пи ( π ) делокализирана връзка. Въглеродният атом в молекулата на арените се намира в sp2 хибридно състояние.
- Моноядрени арени
Моноядрените арени са изградени от едно бензолно ядро (). Това са бензола и неговите хомолози.
- Полиядрени арени
Полиядрени арени има в два случая:
- когато две ядра са свързани помежду си чрез сигма ( σ ) връзка между два въглеродни атома.
- когато две ядра са свързани помежду си чрез два общи въглеродни атома (бифенил).
Някои небензенови производни съединения, наречени хететоарени, които отговарят на правилото на Хюкел, също са ароматни съединения. В тези съединения, най-малко един въглероден атом е заменен с един от хетероатомите кислород, азот или сяра. Пример за небензеново хетеросъединение с ароматни свойства е фуранът, хетероциклено съединения с пет-членен пръстен, който включва един кислороден атом, както и пиридин, хетероциклено съединения с шест-членен пръстен, съдържащи един азотен атом.
Бензен и производните му
Бензеновите производни имат между един и шест заместители, свързани към централното ядро. Примери на бензенови производни само с един заместител е фенол, който носи хидроксилна група и толуен с метилова група. Когато има повече от един заместител в пръстена, техните пространствена ориентация стават важна, за които се разделят като орто-, мета-, и пара- ориентирани. Така например, при трите изомера за крезола, метилова група и хидроксилни група може да бъде поставен в непосредствена близост една от друга (орто), през една позиция (мета) или една срещу друга (пара). Ксиленолът има две метилови групи в допълнение към хидроксилната група и за тази структура съществуват 6 изомера.
Източници
- ↑ Definition IUPAC Gold Book Link
- ↑ Mechanisms of Activation of the Aryl Hydrocarbon Receptor by Maria Backlund, Institute of Environmental Medicine, Karolinska Institutet