Хефест: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 62.73.108.6 (б.), към версия на Молли |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Vulcan Coustou Louvre MR1814.jpg|thumb|Хефест в [[Лувър]]]] |
|||
[[Картинка:Rubens_-_Vulcano_forjando_los_rayos_de_J%C3%BApiter.jpg|thumb|150px|left|бог Вулкан,[[Рубенс]]]] |
[[Картинка:Rubens_-_Vulcano_forjando_los_rayos_de_J%C3%BApiter.jpg|thumb|150px|left|бог Вулкан,[[Рубенс]]]] |
||
{{Олимпийски богове}} |
{{Олимпийски богове}} |
||
'''Хефест''' в [[древногръцката митология]] е покровител на [[огън]]я и обработката на [[метал]]а като [[ковач]].Символът му е наковалня. Докато другите [[бог]]ове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия - трудещия се най-много |
'''Хефест''' ({{lang-grc|Ἥφαιστος}}, ''Hēphaistos'', {{lang-la|Hephaestus}}) в [[древногръцката митология]] е син на [[Зевс]] и [[Хера]], покровител на [[огън]]я и обработката на [[метал]]а като [[ковач]], роден на [[Олимп]]. Символът му е наковалня. Докато другите [[бог]]ове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия - трудещия се най-много [[бог]].<ref>Walter Burkert, ''Greek Religion'' 1985: III.2.ii</ref> <ref>{{cite book|last=Autenrieth|first=Georg|title=A Homeric Dictionary for Schools and Colleges|publisher=Harper and Brothers|location=United States of America|year=1891|entry=Hephaestus}}</ref> Аналог на Хефест в [[Римска митология|римската митология]] е [[Вулкан (митология)|Вулкан]]. |
||
| ⚫ | След като и показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята.Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била [[Тетида]], дъщерята на морския старец [[Нерей]] и нейната приятелка [[Евринома]], дъщеря на [[Океан]]. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито [[музика]]та, нито [[танц]]ите, които всички други [[бог]]ове знаели до съвършенство. Не го теглело и към [[война]]та, тъй като бил куц, от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено [[злато]] или [[сребро]] да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на [[Атина]], колесницата на [[Хелиос]], доспехите на [[Ахил]], изваял [[Пандора]] и др.Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи [[Тартар]] с помоща на Хадес. |
||
Съгласно [[мит]]а ,[[Хера]] родила Хефест от себе си, след като се скарала със [[Зевс]]. |
|||
| ⚫ | След като и показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била [[Тетида]], дъщерята на морския старец [[Нерей]] и нейната приятелка [[Евринома]], дъщеря на [[Океан]]. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито [[музика]]та, нито [[танц]]ите, които всички други [[бог]]ове знаели до съвършенство. Не го теглело и към [[война]]та, тъй като бил куц, от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено [[злато]] или [[сребро]] да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на [[Атина]], колесницата на [[Хелиос]], доспехите на [[Ахил]], изваял [[Пандора]] и др.Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи [[Тартар]] с помоща на Хадес. |
||
С негова помощ е победен [[Кронос]]. Създал копието на триум което представлявало трите жезала в едно : жезъла на Зевс, двузъбеца на Хадес и тризъбеца на Посейдон . Съответства на римския бог [[Вулкан (митология)|Вулкан]].Установен период на поколение:от около 1499 г. пр. Хр. до [[христанизация]]та |
С негова помощ е победен [[Кронос]]. Създал копието на триум което представлявало трите жезала в едно : жезъла на Зевс, двузъбеца на Хадес и тризъбеца на Посейдон . Съответства на римския бог [[Вулкан (митология)|Вулкан]].Установен период на поколение:от около 1499 г. пр. Хр. до [[христанизация]]та |
||
(около 400 г. сл. Хр.) |
(около 400 г. сл. Хр.) |
||
Синоними:[[Хефестус]] (Римски). |
Синоними:[[Хефестус]] (Римски). |
||
Култови средища:Светилища на остров [[Лемнос]],а от около 450 г. пр. Хр. |
Култови средища: Светилища на остров [[Лемнос]],а от около 450 г. пр. Хр. |
||
[[Картинка:Hephaistos.temple.AC.02.jpg|мини|Храмът на Хефест, Атина]] |
[[Картинка:Hephaistos.temple.AC.02.jpg|мини|Храмът на Хефест, Атина]] |
||
== Литература == |
|||
* Marie Delcourt: ''Héphaistos ou la légende du magicien''. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9. |
|||
* Frank Brommer: ''Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos''. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: ''Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst''. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3. |
|||
* Antoine Hermary, Anne Jaquemin: ''Hephaistos''. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, S. 627–654. |
|||
* Marie Luise Kaschnitz: ''Hephaistos.'' In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, S. 51–62 |
|||
* [[Омир]], [[Илиада]] 1, 571ff., 18, 395ff. |
|||
* [[Хезиод]], ''Werke und Tage'' 47-105, ''Prometheus und Pandora''. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{commons|Hephaestus}} |
|||
* [http://www.theoi.com/Olympios/Hephaistos.html Theoi Project, Hephaestus], Theoi Project |
|||
* [http://www.maicar.com/GML/Hephaestus.html Greek Mythology Link, Hephaestus], maicar.com |
|||
[[Категория:Древногръцки богове]] |
[[Категория:Древногръцки богове]] |
||
Версия от 12:00, 16 ноември 2013
| ||||||||
Хефест (Шаблон:Lang-grc, Hēphaistos, Шаблон:Lang-la) в древногръцката митология е син на Зевс и Хера, покровител на огъня и обработката на метала като ковач, роден на Олимп. Символът му е наковалня. Докато другите богове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия - трудещия се най-много бог.[1] [2] Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.
Съгласно мита ,Хера родила Хефест от себе си, след като се скарала със Зевс. След като и показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито музиката, нито танците, които всички други богове знаели до съвършенство. Не го теглело и към войната, тъй като бил куц, от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено злато или сребро да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на Атина, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил, изваял Пандора и др.Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи Тартар с помоща на Хадес. С негова помощ е победен Кронос. Създал копието на триум което представлявало трите жезала в едно : жезъла на Зевс, двузъбеца на Хадес и тризъбеца на Посейдон . Съответства на римския бог Вулкан.Установен период на поколение:от около 1499 г. пр. Хр. до христанизацията (около 400 г. сл. Хр.) Синоними:Хефестус (Римски). Култови средища: Светилища на остров Лемнос,а от около 450 г. пр. Хр.
Литература
- Marie Delcourt: Héphaistos ou la légende du magicien. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9.
- Frank Brommer: Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3.
- Antoine Hermary, Anne Jaquemin: Hephaistos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, S. 627–654.
- Marie Luise Kaschnitz: Hephaistos. In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, S. 51–62
- Омир, Илиада 1, 571ff., 18, 395ff.
- Хезиод, Werke und Tage 47-105, Prometheus und Pandora.
Източници
Външни препратки
- Theoi Project, Hephaestus, Theoi Project
- Greek Mythology Link, Hephaestus, maicar.com