Разлика между версии на „Избори“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
No edit summary
мNo edit summary
[[картинка:Election MG 3455.JPG|мини|дясно|250п|Гласуване с изборна бюлетина]]
 
Провеждането на '''избори''' е практика, използвана в [[демокрация|демократичните]] [[държава|държави]], при която част от населението (гражданите на страната с избирателни права) избират свои представители в органите за управление на държавата.
 
Процедурата на изборите се прилага в системата на държавното и местно управление и в тези организации, според уставите на които лицата на ръководни длъжности се посочват по изборен път.
 
[[картинка:Election MG 3455.JPG|мини|дясно|300п|Гласуване с изборна бюлетина]]
Съществуват няколко вида избори:
 
== Избирателни системи ==
1. Редовни – след изтичане на законно установения срок на предоставяне на пълномощията.
 
За провеждането на изборите съществуват няколко типа избирателни системи:
2. Предсрочни – извършват се при по-ранно прекратяване на пълномощията на избраните длъжностни лица.
 
1. '''Мажоритарна''' избирателна система. Тя от своя страна има две разновидности:
3. Извънредни – извършват се при извънредни, често кризисни обстоятелства, когато е необхдимо бързо да се овластят новите представители на властта.
 
: а) '''Абсолютна''' мажоритарна система, при която какндидатът е избран, когато получи абсолютно мнозинство от гласове 50% плюс 1.
4. Повторни, т.нар. балотажи – провеждат се, когато при първото гласуване не е излъчен категоричен победител в изборите според правилата на действащото законодателство.
 
: б) '''Относителна''' мажоритарна система, при която за избран се счита този кандидат, който получи най-големия брой гласове, като този брой може да се окаже по-малък от 50%.
 
2. '''Пропорционална''' избирателна система. При нея местата в колективните управляващи органи се разпределят според количеството получени гласове. Законодателствата често предвиждат този тип система да се съчетава с фиксиран изборен праг, като политическите сили, получили гласове под този праг, не се допускат до разпределението на местата за съответния управляващ орган. Тази мярка се прилага, за да се отсеят случайни политически течения без обществена тежест, да не се разсейва обществената енергия и да не се разстройва по-нататъшната работа на колективния орган с безкрайни препирни и всевъзможни гледни точки.
== Изборите в Р.България ==
 
3. '''Преференциална''' избирателна система. Тя се базира на пропорционалната система, но освен пропорционално получените гласове се броят още един вид отметки. На изборните бюлетини има място освен за отметка на предпочитаната политическа сила, но и за предпочитания кандидат от тази политическа сила. По този начин избирателните листите се подреждат не от партийните ръководства, а пряко от избирателите. От всяка партия влизат не кандиатите, които са вписани на първо място в листите, а избраниците на обществото, получили най-много отметки срещу името си.
Изборите в България са няколко вида:
 
4. '''Смесена''' избирателна система. Тя представлява паралелно провеждане на горните типове избирателни системи, при което част от кандидатите се избират според мажоритарната система, а част – според пропорционалната или пропорционално-преференциалната.
1. Президентски избори - за пряк избор на президент и вицепрезидент на републиката. Изборите са мажоритарни. Президентът се избира, ако за него са гласували 50% плюс 1 глас. Ако не постигне този резултат, се отива на балотаж между пъвия и втория кандидати според броя на получените при първия избор гласове. Провеждат се на всеки 5 години.
 
== Избирателен ценз ==
2. Парламентарни избори - за избор на депутати в законодателния орган на страната. Изборите могат да са от различен тип: пропорционални, мажоритарни, преференциални или смесени. Типът им се определя от действащия в момента изборен кодекс. Провеждат се на всеки 4 години.
 
За да се защити демократичния процес от некомпетентна намеса и безотговорно въздействие, в редица законодателства се предвижда избирателен ценз, като лицата, не покриващи изискуемия ценз, не получават право да гласуват. Най-прилаганите видове избирателен ценз са:
3. Избори за местна власт - за избор на общински съветници и кметове. Също като при парламентарните избори и тези избори могат да са от различен тип. Провеждат се на всеки 4 години.
 
* възрастов
4. Европарламентарни избори - наричани накратко "европейски избори" се провеждат за избор на депутати в Европейския парламент. Те също като парламентарните избори мога да са от различен тип. Провеждат се на всеки 4 години.
* по получено гражданство
* по уседналост
* нелишеност от граждански права и др.
 
В по-стари времена, а и все още в някои страни съществуват и други видове ценз:
 
* образователен
== Избирателни системи ==
* имуществен
* съсловен и др.
 
== Етапи на избирателния процес ==
За провеждането на изборите съществуват няколко типа избирателни системи:
 
В повечето страни изборите преминават в общи линии през следните етапи:
1. Мажоритарна избирателна система. Тя от своя страна има две разновидности:
 
# Определяне датата на изборите
а) Абсолютна мажоритарна система, при която какндидатът е избран, когато получи абсолютно мнозинство от гласове 50% плюс 1.
# Определяне на избирателните райони
# Установяване на избирателните участъци
# Създаване на избирателните органи
# Регистрация на избирателите – преглеждане на спицсъцие, допълване, издаване на документи за гласуване на други места и други административни мерки
# Издигане на кандидатите или партийните лист
# Законови проверки дали кандидатите покриват изискванията на закона за поста, за който се кандидатират
# Агитационен период – по време на който се провежда предизборната агитация
# Гласуване
# Екзит-пол или провеждане на паралелни социологически преброявания
# Броене на гласовете и осигуряване гаранции за коректността на този процес
# Обявяване на окончателните резултати – в рамките на няколко дни след приключването на изборите
 
== Видове гласувания ==
б) Относителна мажоритарна система, при която за избран се счита този кандидат, който получи най-големия брой гласове, като този брой може да се окаже по-малък от 50%.
 
=== 1. Изборна бюлетина ===
2. Пропорционална избирателна система. При нея местата в колективните управляващи органи се разпределят според количеството получени гласове. Законодателствата често предвиждат този тип система да се съчетава с фиксиран изборен праг, като политическите сили, получили гласове под този праг, не се допускат до разпределението на местата за съответния управляващ орган. Тази мярка се прилага, за да се отсеят случайни политически течения без обществена тежест, да не се разсейва обществената енергия и да не се разстройва по-нататъшната работа на колективния орган с безкрайни препирни и всевъзможни гледни точки.
 
Изборните бюлетини се изготвят за всяка политическа сила по отделно или се прави една интегрална изборна бюлетина, чиято дължина понякога може да надхвърли и метър. Изборните бюлетини се избират или попълват при строго определен ред в тъмни стаички или зад паравани и след това се пускат пред очите на цялата секционна комисия в запечата изборна урна. След края на изборния ден урната се разпечатва, отваря, бюлетините се преброяват и резултатите се вписват в изборни протоколи, които заедно с всички изборни материали: използвани и неизползвани бюлетини, пликове, бланки, разрешителни, списъци и т.н. се запечатват в чували или кутии и се носят на районните избирателни комисии, които обобщават резултатите за района и препращат информацията към по-горна инстанция. Този процес на преброяване, проверка и обобщаване може да отнеме няколко дена.
3. Преференциална избирателна система. Тя се базира на пропорционалната система, но освен пропорционално получените гласове се броят още един вид отметки. На изборните бюлетини има място освен за отметка на предпочитаната политическа сила, но и за предпочитания кандидат от тази политическа сила. По този начин избирателните листите се подреждат не от партийните ръководства, а пряко от избирателите. От всяка партия влизат не кандиатите, които са вписани на първо място в листите, а избраниците на обществото, получили най-много отметки срещу името си.
 
В по-старо време, когато не е имало хартия или тя не е била широкоразпространена, изборите са се провеждали с други средства. В древна Гърция например те се извършвали с камъчета: черно и бяло. Във възрожденска България, когато еснафът е предвиждал гласуване по някои спорни въпроси, те се провеждали с различни на цвят бобови зърна.
4. Смесена избирателна система. Тя представлява паралелно провеждане на горните типове избирателни системи, при което част от кандидатите се избират според мажоритарната система, а част – според пропорционалната или пропорционално-преференциалната.
 
=== 2. Електронно гласуване ===
 
Електронното гласуване може да се извърши чрез специална софтуерна платформа през Интернет или чрез специални машини за гласуване. Този вид гласуване опростява процеса на преброяване на гласовете и пести много разходи за хартия, време и др., Но има един сериозен недостатък – все още не може да се гарантира неговата сигурност – от случайна грешка в софтуерния апарат или от умишлени хакерски атаки. При гласуването са хартиени бюлетини също може да станата грешки при преброяването и вписването, но тези грешки са локални в някоя и друга изборна секция, докато една грешка или атака при електронното гласуване може да опорочи целия изборен процес.
== Избирателен ценз ==
 
== Тайна на вота ==
За да се защити демократичния процес от некомпетентна намеса и безотговорно въздействие, в редица законодателства се предвижда избирателен ценз, като лицата, не покриващи изискуемия ценз, не получават право да гласуват. Най-прилаганите видове избирателен ценз са:
 
Законодателството, административните органи и избирателните комисии са длъжни да осигурят всичко възможно, за да се запази тайната на вота на всяко лице, упражнило избирателните си права. Те са длъжни да следят за всякакви опити за манипулация на гражданите от страна на политическите сили по време на избирателния процес, да предотвратяват неправомерни въздействия и ако се налага да се обръщат към органите на реда.
- възрастов
- по получено гражданство
- по уседналост
- нелишеност от граждански права и др.
 
== Видове избори ==
В по-стари времена, а и все още в някои страни съществуват и други видове ценз:
 
Съществуват няколко вида избори според тяхната реовност:
- образователен
- имуществен
- съсловен и др.
 
1. '''Редовни''' – след изтичане на законно установения срок на предоставяне на пълномощията.
== Етапи на избирателния процес ==
 
2. '''Предсрочни''' – извършват се при по-ранно прекратяване на пълномощията на избраните длъжностни лица.
* определяне датата на изборите
* определяне на избирателните райони
* установяване на избирателните участъци
* създаване на избирателните органи
* регистрация на избирателите - преглеждане на спицсъцие, допълване, издаване на документи за гласуване на други места и други административни мерки
* издигане на кандидатите или партийните лист
* законови проверки дали кандидатите покриват изискванията на закона за поста, за който се кандидатират
* агитационен период - по време на който се провежда предизборната агитация
* гласуване
* екзит-пол или провеждане на паралелни социологически преброявания
* броене на гласовете и осигуряване гаранции за коректността на този процес
* обявяване на окончателните резултати - в рамките на няколко дни след приключването на изборите
 
3. '''Извънредни''' – извършват се при извънредни, често кризисни обстоятелства, когато е необхдимо бързо да се овластят новите представители на властта.
== Видове гласувания
 
4. '''Повторни''', т.нар. '''балотажи''' – провеждат се, когато при първото гласуване не е излъчен категоричен победител в изборите според правилата на действащото законодателство.
1. Изборна бюлетина
 
== Изборите в Р.България ==
Изборните бюлетини се изготвят за всяка политическа сила по отделно или се прави една интегрална изборна бюлетина, чиято дължина понякога може да надхвърли и метър. Изборните бюлетини се избират или попълват при строго определен ред в тъмни стаички или зад паравани и след това се пускат пред очите на цялата секционна комисия в запечата изборна урна. След края на изборния ден урната се разпечатва, отваря, бюлетините се преброяват и резултатите се вписват в изборни протоколи, които заедно с всички изборни материали: използвани и неизползвани бюлетини, пликове, бланки, разрешителни, списъци и т.н. се запечатват в чували или кутии и се носят на районните избирателни комисии, които обобщават резултатите за района и препращат информацията към по-горна инстанция. Този процес на преброяване, проверка и обобщаване може да отнеме няколко дена.
 
Изборите в [[България]] са няколко вида:
В по-старо време, когато не е имало хартия или тя не е била широкоразпространена, изборите са се провеждали с други средства. В древна Гърция например те се извършвали с камъчета: черно и бяло. Във възрожденска България, когато еснафът е предвиждал гласуване по някои спорни въпроси, те се провеждали с различни на цвят бобови зърна.
 
1. '''Президентски избори''' – за пряк избор на президент и вицепрезидент на републиката. Изборите са мажоритарни. Президентът се избира, ако за него са гласували 50% плюс 1 глас. Ако не постигне този резултат, се отива на балотаж между пъвия и втория кандидати според броя на получените при първия избор гласове. Провеждат се на всеки 5 години.
 
2. '''Парламентарни избори''' – за избор на депутати в законодателния орган на страната. Изборите могат да са от различен тип: пропорционални, мажоритарни, преференциални или смесени. Типът им се определя от действащия в момента изборен кодекс. Провеждат се на всеки 4 години.
2. Електронно гласуване
 
3. '''Избори за местна власт''' – за избор на общински съветници и кметове. Също като при парламентарните избори и тези избори могат да са от различен тип. Провеждат се на всеки 4 години.
Електронното гласуване може да се извърши чрез специална софтуерна платформа през Интернет или чрез специални машини за гласуване. Този вид гласуване опростява процеса на преброяване на гласовете и пести много разходи за хартия, време и др., Но има един сериозен недостатък - все още не може да се гарантира неговата сигурност - от случайна грешка в софтуерния апарат или от умишлени хакерски атаки. При гласуването са хартиени бюлетини също може да станата грешки при преброяването и вписването, но тези грешки са локални в някоя и друга изборна секция, докато една грешка или атака при електронното гласуване може да опорочи целия изборен процес.
 
 
== Тайна на вота ==
 
Законодателството, административните органи и избирателните комисии са длъжни да осигурят всичко възможно, за да се запази тайната на вота на всяко лице, упражнило избирателните си права. Те са длъжни да следят за всякакви опити за манипулация на гражданите от страна на политическите сили по време на избирателния процес, да предотвратяват неправомерни въздействия и ако се налага да се обръщат към органите на реда.
 
4. '''Европарламентарни избори''' – наричани накратко "европейски избори" се провеждат за избор на депутати в [[Европейския парламент]]. Те също като парламентарните избори мога да са от различен тип. Провеждат се на всеки 4 години.
 
== Виж също ==

Навигация