Сакар: Разлика между версии

Сакар
	Сакар
	Координати: 41°58′59.99″ с. ш. 26°16′00″ и. д. / 41.983333° с. ш. 26.266667° и. д. Местоположение в Стара Загора, Хасково
Най-висок връх	Вишеград
Надм. височина	856,1 m
Подробна карта
	Сакар в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:37, 21 ноември 2013

Сакар е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината ѝ в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете Гората, Градище и Хухла) на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, която я отделя от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин. На север се простира до долините на реките Соколица (ляв приток на Сазлийка) и Синаповска, а в района на село Орлов дол, чрез много ниска седловина се свързва с Манастирските възвишения.

Релеф, геоложки строеж

Билото на планината, от северозапад на югоизток е очртано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла Югоизточна България е връх Вишеград (856,1 м), разположен в географският център на планината.

По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия — гнайси, амфиболити и шисти. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.

Климат и води

Климатът на Сакар е преходно средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на Сазлийка (Соколица и Главанска река), Марица (Бакърдере, Голяма река, Левченска река, Ченгенедере, Каламица, Кемал и др) и Тунджа (Синаповска река, Бозашка река, Карабашка река и др.).

Почви, растителност и животински свят

Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.

Стопанство

В региона на Сакар се намира изключително подходящия "тероар" за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.

История, забележителности

Сакар е планина О.обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал Индже войвода - легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.

В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.

Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. - долмените, Устремският манастир „Св. Троица“, известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта Маточина и билзките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост Палеокастро, войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).

Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността "Казанките", скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата "Бабини бозки", феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии - 1 местност, наречена „Бакърлия” и 6 природни забележителности.

Селища

По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени 1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.

Област Стара Загора — 6 села:
- Община Гълъбово — 6 села: Главан, Искрица, Медникарово, Мъдрец, Обручище и Помощник.
Област Хасково — 1 град и 52 села:
- Община Любимец — 4 села: Васково, Георги Добрево, Йерусалимово и Оряхово;
- Община Свиленград — 19 села: Варник, Дервишка могила, Димитровче, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Сладун, Студена, Чернодъб и Щит;
- Община Симеоновград — 5 села: Дряново, Навъсен, Свирково, Троян и Тянево;
- Община Тополовград — 1 град и 13 села: Българска поляна, Капитан Петко войвода, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Тополовград, Устрем, Филипово и Хлябово
- Община Харманли — 11 села: Богомил, Браница, Българин, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Коларово, Овчарово, Рогозиново, Черепово и Шишманово.

Транспорт

През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала "Марица" и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.

По цялото югозападно подножие на Сакар от Харманли до село Генералово преминава участък от автомагистрала "Марица";
От север на юг, през западната ѝ част, от село Мъдрец до Свиленград, на протежение от 51,4 км — участък от второкласен път № 55 Дебелец — Нова Загора — Свиленград;
От югозапад на североизток, от Харманли до село Княжево, на протежение от 61 км — участък от второкласен път № 76 Харманли — Тополовград — Елхово;
От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км — участък от третокласен път № 559 Полски Градец — Тополовград — Устрем;
От север на юг, в източната ѝ част, между селата Княжево и Маточина, на протежение от 40,3 км — целият участък от третокласен път № 761;
От югозапад на североизток, от град Любимец до "Голямата звезда", на протежение от 21,4 км — целият участък от третокласен път № 809;

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Сакар

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 | easiest_route     =
 }}
-[[File:Map of Strandzha Sakar bg.svg|мини|дясно|320п|Сакар и Странджа - географска карта]]
+[[File:Map of Strandzha Sakar bg.svg|мини|дясно|280п|Сакар и Странджа - географска карта]]
+'''Сакар''' е куполообразна [[планина]] в [[България|Югоизточна България]] ([[Хасковска област|Хасковска]] и [[Старозагорска област]]) и най-северозападната част на [[Турция|Европейска Турция]].
-'''Сакар''' е куполообразна гранична [[планина]] в Югоизточна [[България]] между реките [[Марица]], [[Тунджа]], [[Соколица]] и [[Сазлийка]]. Античното ѝ име е ''Мастейра'', превеждано като "Свещена". Ландшафтът се формира предимно от хълмисти поляни и разпръснати села по граничната бразда, по протежението на която се строят български и турски граничарски вишки.
+== Географска характеристика ==
-== Описание ==
+=== Географско положение, граници, големина ===
-Най-високата му точка е връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856&nbsp;м), а най-ниската - водоотлива на [[Токлу дере]] - 45&nbsp;м. През Сакар минава шосето [[Тополовград]]&nbsp;- [[Свиленград]]. Обитавана е от древността. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.
+Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината и&#768; в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река [[Марица]] на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете [[Гората]], [[Градище (възвишение)|Градище]] и [[Хухла (рид)|Хухла]]) на [[Източните Родопи]] и долината на река [[Сазлийка]] на запад, която я отделя от [[Горнотракийската низина]]. На изток [[Сремски пролом|Сремският пролом]] на река [[Тунджа]] я отделя от [[Дервентските възвишения]], а на югоизток в [[Турция|Европейска Турция]] крайните и&#768; ниски ридове достигат почти до град [[Одрин]]. На север се простира до долините на реките [[Соколица (река)|Соколица]] (ляв приток на [[Сазлийка]]) и [[Синаповска река|Синаповска]], а в района на село [[Орлов дол]], чрез много ниска седловина се свързва с [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]].
+=== Релеф, геоложки строеж ===
-Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал [[Индже Войвода]] - легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
+Билото на планината, от северозапад на югоизток е очртано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла [[България|Югоизточна България]] е връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856,1 м), разположен в географският център на планината.
+По голямата част от планината представлява гранитен [[батолит]], ограден от метаморфна мантия — [[гнайс]]и, [[амфиболит]]и и [[шисти]]. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.
-Най-голямото селище на територията на Сакар е Тополовград. В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.
+=== Климат и води ===
-== Забележителности ==
+Климатът на Сакар е преходно средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на [[Сазлийка]] ([[Соколица (река)|Соколица]] и [[Главанска река]]), [[Марица]] ([[Бакърдере]], [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]], [[Левченска река]], [[Ченгенедере]], [[Каламица]], Кемал и др) и [[Тунджа]] ([[Синаповска река]], Бозашка река, Карабашка река и др.).
-Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр. Хр. - '''[[долмен|долмените]]''',   [[Устремски манастир|Устремският манастир „Св. Троица“]], известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта [[Маточина (село)|Маточина]] и билзките до нея две скални църкви от Хв., светилището крепост [[Палеокастро (Сакарци)|Палеокастро]], войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
+=== Почви, растителност и животински свят ===
-Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността "Казанките", скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата "Бабини бозки", феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии - 1 местност, наречена „Бакърлия” и 6 природни забележителности.
+Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.
+== Стопанство ==
-== Селскостопански особености ==
 В региона на Сакар се намира изключително подходящия "тероар" за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.
+== История, забележителности ==
+Сакар е планина О.обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал [[Индже войвода]] - легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
+В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.
+Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. - [[долмен]]ите, [[Устремски манастир|Устремският манастир „Св. Троица“]], известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта [[Маточина (село)|Маточина]] и билзките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост [[Палеокастро (Сакарци)|Палеокастро]], войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
+Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността "Казанките", скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата "Бабини бозки", феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии - 1 местност, наречена „Бакърлия” и 6 природни забележителности.
+== Селища ==
+По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени  1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.
+* '''[[Област Стара Загора]]''' — 6 села:
+** [[Община Гълъбово]] — 6 села: [[Главан (Област Стара Загора)|Главан]], [[Искрица]], [[Медникарово]], [[Мъдрец (Област Стара Загора)|Мъдрец]], [[Обручище]] и [[Помощник]].
+* '''[[Област Хасково]]''' — 1 град и 52 села:
+** [[Община Любимец]] — 4 села: [[Васково]], [[Георги Добрево]], [[Йерусалимово]] и [[Оряхово (село)|Оряхово]];
+** [[Община Свиленград]] — 19 села: [[Варник]], [[Дервишка могила]], [[Димитровче]], [[Костур (село)|Костур]], [[Левка]], [[Лисово]], [[Маточина (село)|Маточина]], [[Михалич (Област Хасково)|Михалич]], [[Младиново]], [[Момково]], [[Мустрак]], [[Пашово]], [[Пъстрогор]], [[Равна гора (Област Хасково)|Равна гора]], [[Райкова могила]], [[Сладун]], [[Студена (Област Хасково)|Студена]], [[Чернодъб]] и [[Щит (село)|Щит]];
+** [[Община Симеоновград]] — 5 села: [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]], [[Навъсен]], [[Свирково]], [[Троян (село)|Троян]] и [[Тянево (Област Хасково)|Тянево]];
+** [[Община Тополовград]] — 1 град и 13 села: [[Българска поляна]], [[Капитан Петко войвода (село)|Капитан Петко войвода]], [[Княжево (село)|Княжево]], [[Мрамор (Област Хасково)|Мрамор]], [[Орешник]], [[Орлов дол]], [[Планиново]], [[Присадец]], [[Радовец]], [[Сакарци]], '''[[Тополовград]]''', [[Устрем (село)|Устрем]], [[Филипово (Област Хасково)|Филипово]] и [[Хлябово]]
+** [[Община Харманли]] — 11 села: [[Богомил (село)|Богомил]], [[Браница]], [[Българин (село)|Българин]], [[Доситеево]], [[Дрипчево]], [[Изворово (Област Хасково)|Изворово]], [[Коларово (Област Хасково)|Коларово]], [[Овчарово (Област Хасково)|Овчарово]], [[Рогозиново]], [[Черепово]] и [[Шишманово (Област Хасково)|Шишманово]].
+== Транспорт ==
+През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала "[[Марица (магистрала)|Марица]]" и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.
+* По цялото югозападно подножие на Сакар от [[Харманли]] до село [[Генералово]] преминава участък от автомагистрала "[[Марица (магистрала)|Марица]]";
+* От север на юг, през западната и&#768; част, от село [[Мъдрец (Област Стара Загора)|Мъдрец]] до [[Свиленград]], на протежение от 51,4 км — участък от второкласен път № 55 [[Дебелец]] — [[Нова Загора]] — [[Свиленград]];
+* От югозапад на североизток, от [[Харманли]] до село [[Княжево (село)|Княжево]], на протежение от 61 км — участък от второкласен път № 76 [[Харманли]] — [[Тополовград]] — [[Елхово]];
+* От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км — участък от третокласен път № 559 [[Полски Градец]] — [[Тополовград]] — [[Устрем (село)|Устрем]];
+* От север на юг, в източната и&#768; част, между селата [[Княжево (село)|Княжево]] и [[Маточина (село)|Маточина]], на протежение от 40,3 км — целият участък от третокласен път № 761;
+* От югозапад на североизток, от град [[Любимец]] до "Голямата звезда", на протежение от 21,4 км — целият участък от третокласен път № 809;
+== Вижте още ==
+* [[Списък на планините в България]]
+== Топографска карта ==
+* {{Карта|K-35-64|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-064.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-35-65|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-065.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-35-76|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-076.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-35-77|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-077.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-35-78|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-078.jpg|scale=1:100000}}
 {{commons|Category:Sakar}}
+== Източници ==
-{{Планини в България}}
+<references />
-[[Категория:Тракия]]
+* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 [[Категория:Планини в България]]
+[[Категория:Планини в Турция]]
 [[Категория:Област Хасково]]
-[[Категория:Област Ямбол]]
+[[Категория:Област Стара Загора]]
+{{Планини в България}}