Difference between revisions of "Васко Нунес де Балбоа"

Jump to navigation Jump to search
m
Премахнати редакции на 188.254.161.208 (б.), към версия на Addbot
(малко повечко)
m (Премахнати редакции на 188.254.161.208 (б.), към версия на Addbot)
| починал-място=[[Дариен (провинция)]], [[Панама]]
}}
[[File:Balboa Voyage 1513.PNG|thumb|250px|товаПътят ена картатаВаско наНунес де Балбоа през Панамския пепипровлак]]
]]
'''Васко Нунес де Балбоа''' ({{lang-es|Vasco Núñez de Balboa}}) ([[1475]], Херес де лос Кабалерос - [[12 януари]] [[1519]], [[Дариен (провинция)]], [[Панама]]) испански мореплавател и конкистадор.
 
Освен това вождът добавя, че там от планинските върхове се вижда друго море, по което плават кораби, по размери не отстъпвайки на испанските кораби.
 
За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години (очаквайки още отговора на краля), когато от Испаньола идва вестта, че той е издирван за метеж срещу испанските власти в Колумбия. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. се отправя от северното крайбрежие на [[Панама]] на юг в планините. След изнурителен 25-дневен преход (Отрядът е принуден непрекъснато да изоставя болните си в малки лагери. Излизаки веднъж срещу непреодолима преграда, отрядът на Балбоа е принуден да се върне. На мястото на поредния бивак с болни, испанците откриват само покрити с мравки кдофсиапосдипасоидпоасидпосаикости. пдойасойдлкасйлксаОт йитози момент нататък болните не се изоставят на мъчителна смърт, а биват убивани от собствените си другари). Така от първоначалния отряд на Балбоа остават 67 испанци)през [[Панамски провлак|Панамския провлак]] (ширина 48 км), преодолявайки девствени гори, достигат до брега на океана, скрит още зад обрасли с джунгла хълмове. На 24. Септември испанците нападат поредното индианско село и избиват жителите му. Оцелелите се хвърлят живи на бойните кучета, които отряда води. Същата вечер водачът индианец показва на Балбоа близкия връх на един хълм и му казва, че от там вече може да се види "Южното море". На 25 септември Балбоа решава да се изкачи само с най-здравите от отряда. Малко преди да достигнат върха – около 10 часа сутринта, Балбоа заповядва на отряда си еда ебалсспре чегуно безукитой смедараиска кентакуесаведа жеиостане в историята първият, видял новото море и тръгва сам нагоре. От височината той вижда на юг огромното водно пространство, от там се вижда на изток и Антлантическия океан. Малко по-късно Васко Нуньес де Балбоа вика останалите да споделят гледката. Присъстващия свещеник отец Андрес де Вара внезапно запява "Te deum laudamus" и за почуда на индианците-носачи всички падат на колене и също запяват. По знак на свещеника повалят голямо дърво и издигат кръст, върху който издълбават инициалите на испанския крал. Раменете на кръста сочат като ръце към двата океана. Балбоа държи кратка реч на своите войници, обещавайки им богатства и завоевания. След това вика писаря Андрес де Валдебарано, който описва тържествения акт в грамота. След това всички присъстващи благородници, рицари и войници (los Caballeros e Hidalgos y hombres de bien), потвърждават с подписите си, нсаийда''че са присъствали на откриването на Южното море от балогородния и възвишен капитан Васко Нуньес де Балбоа, Губернатор на Негово Величество и че именно този господин Васко Нуньес е първият, който е видял това море и го е посочил на идващите след него''.
 
Слизането към брега трае 2 дни. За да се открие най-късия път надолу, Балбоа разделя отряда на части. Третата група под командването на войника Алонсо Мартин достига първа брега. Всички са запалени от патоса на Балбоа и Алонсо Мартин иска веднага от писаря да му удостовери, че именно той е потопил пръв ръка и крак в безименните още води. Чак тогава изпраща съобщение до Балбоа, че е достигнал морето и е докоснал с ръка прилива.
педерасти сме ния
На 29 септември (Денят на св.Михаил) Балбоа и остатъка от отряда достига до брега на океана и кръщават залива [[Сан Мигел]] ({{coord|8|20|N|78|20|W|}}, от [[Панамски залив|Панамския залив]]).
Балбоа, придружаван от 22 спътници отново подготвя тържествена церемония. Облечен в бойни доспехи той не бърза и чака под едно дърво вълните прилива до достигнат до краката му. Мята щита на гърба си и в едната ръка с меч, а в другата със знамето на Кастилия пръв навлиза във водите на океана, докато водата достига бедрата му, размахва знамето в четирите посоки, и обявява морето, бреговете, което то мие и прилежащите острови и земи за испанско владение и се заклева да ги защитава. 22 му спътници повтарят клетвата и влизат в морето за да го пробват на вкус. След като установят, че водата е солена, както на другите световни морета, те благодарят на Бога.
Отново се съставя протокол.
От реките наоколо и от местните индианци Балбоя и спътниците му получават злато. Малко по-късно идва и голямата изненада – носят им перли с цели шепи – между тях е и голяма перла, наречена по-късно Пелегрина, красяла по-късно короната на Испания и възпята от Сервантес и Лопе де Вега.
На 19. Януари експедицията се завръща изтощена до краен предел в Дариен. Балбоа е на върха на славата, той е изпълнил обещанията си и всеки участник в неговата експедиция е приказно богат. Окриването на Южното море се счита за най-голямата след откритието на Колумб.
 
След като се завръща на брега на Карибско море, Балбоа изпраща в [[Испания]] донесение за великото си откритие, като прилага и голямо количесто злато и двеста прекрасни бисера – между тях и прекрасната Пелегрина и правителството, зарадвано от прекрасните подаръци му прощава греховете той вече не е разбойник и бунтовник, а най-верен служител на краля и триумфатор. Отново повтаря молбата си до краля за 1000 войници и разрешение за експедиция за завоюването на "Биру". Този път кралят няма как да откаже.

Navigation menu