Осетеново: Разлика между версии
Ред 19: | Ред 19: | ||
== История == |
== История == |
||
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе.Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия),който постоянно се е ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си , и когато стигнал селото усетил, че се е нахранил и казал: "доймуш",а "доймуш" на турски означава "усещам"(нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе,преведено на български ОСЕТЕНОВО.До Съединението от 1885 г. селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер. Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от Дъбене, и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно.След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от Бегунци, Георги Джемерски от Ръжево, а след Балканските войни от 1912/13г дошли със семействата си и Стойо Карчев от Домлян и братя Кирови от [[Войнягово]], които довеждат за един период от 20-тина години още 14 семейства от [[Войнягово]],а именно: 1)сем. на Петко Петров Топалов ( Щандарта ); 2)сем.на Иван Ганчев Панчалиев и сем. на сина му Ганчо Ив. Панчалиев; 3)семействата на братя Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви; 4)сем. на Минчо Ив. Танковски ( Комитата ) и сем. на сина му Иван Минчев; 5) сем. на братя Тоню и Стойно Топови и сем. на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини [[Войнягово]] може да се смята за "метрополия" на Осетеново. Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Има добри условия за развитие на селски туризъм. |
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе.Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия),който постоянно се е ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си , и когато стигнал селото усетил, че се е нахранил и казал: "доймуш",а "доймуш" на турски означава "усещам"(нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе,преведено на български ОСЕТЕНОВО.До Съединението от 1885 г. селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер. Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от [[Дъбене]], и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно.След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от [[Бегунци]], Георги Джемерски от [[Ръжево]], а след Балканските войни от 1912/13г дошли със семействата си и Стойо Карчев от [[Домлян]] и братя Кирови от [[Войнягово]], които довеждат за един период от 20-тина години още 14 семейства от [[Войнягово]],а именно: 1)сем. на Петко Петров Топалов ( Щандарта ); 2)сем.на Иван Ганчев Панчалиев и сем. на сина му Ганчо Ив. Панчалиев; 3)семействата на братя Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви; 4)сем. на Минчо Ив. Танковски ( Комитата ) и сем. на сина му Иван Минчев; 5) сем. на братя Тоню и Стойно Топови и сем. на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини [[Войнягово]] може да се смята за "метрополия" на Осетеново. Селото е с големи традиции в отглеждането на [[маслодайна роза]], [[лавандула]], мента, маточина и други билки. Има добри условия за развитие на селски туризъм. |
||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
Версия от 16:34, 30 ноември 2013
Осетеново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1153 души[1] (15 март 2024 г.) 34,9 души/km² |
Землище | 32,998 km² |
Надм. височина | 508 m |
Пощ. код | 6153 |
Тел. код | 04364 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 54153 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
Кметство – кмет | Осетеново Петър Райчинов (независим) |
Осетеново в Общомедия |
Осетеново е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, Област Стара Загора.
География
Село Осетеново се намира в планински район.
карта на село Осетеново Снимки на селото
История
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе.Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия),който постоянно се е ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си , и когато стигнал селото усетил, че се е нахранил и казал: "доймуш",а "доймуш" на турски означава "усещам"(нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе,преведено на български ОСЕТЕНОВО.До Съединението от 1885 г. селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер. Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от Дъбене, и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно.След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от Бегунци, Георги Джемерски от Ръжево, а след Балканските войни от 1912/13г дошли със семействата си и Стойо Карчев от Домлян и братя Кирови от Войнягово, които довеждат за един период от 20-тина години още 14 семейства от Войнягово,а именно: 1)сем. на Петко Петров Топалов ( Щандарта ); 2)сем.на Иван Ганчев Панчалиев и сем. на сина му Ганчо Ив. Панчалиев; 3)семействата на братя Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви; 4)сем. на Минчо Ив. Танковски ( Комитата ) и сем. на сина му Иван Минчев; 5) сем. на братя Тоню и Стойно Топови и сем. на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини Войнягово може да се смята за "метрополия" на Осетеново. Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Има добри условия за развитие на селски туризъм.
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Други
Външни препратки
|