Динчо Вретенаров: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q11190515 |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = ? |
| роден-дата = ? |
||
| роден-място = [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], |
| роден-място = [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[15 септември]] [[1924]] |
| починал-дата = [[15 септември]] [[1924]] |
||
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечен]], [[България]] |
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечен]], [[България]] |
Версия от 13:06, 1 декември 2013
Динчо Вретенаров | |
български революционер | |
Роден |
?
|
---|---|
Починал |
Динчо Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.
Биография
Динчо Вретенаров е роден в Спатово, тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. След 1919 година участва във въстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.[1] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда[2]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров[3].
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечен до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предводителствана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма[4].
Бележки
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551