Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46</ref>, известен още и като '''Иванчо войвода''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]]. |
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46</ref>, известен още и като '''Иванчо войвода''', е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 08:07, 2 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.
Иван Атанасов | |
български революционер | |
Роден |
около 1846
|
---|---|
Починал |
Иван или Иванчо Атанасов, наречен Инджето[1], известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.
Биография
Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[2] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма. През Сръбско българската война от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.
Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[3][4][5]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.