Анастас Христов: Разлика между версии
още малко от беседата ми |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-дата = [[6 март]] [[1913]] |
| починал-дата = [[6 март]] [[1913]] |
||
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] |
||
| починал-години = 36 |
|||
}} |
}} |
||
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]] |
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]] |
||
Версия от 20:44, 13 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
| Анастас Христов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Баща му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година.
След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[3] и за член на Централното бюро на организацията.[4]
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[5]
Бележки
- ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интелигенция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. преглед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Скръбна вѣсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
