Кирил Преславски: Разлика между версии
Правопис. |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Кирил''' (''Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип''), [[княз]] Преславски, княз на България, [[принц]] Сакс-Кобург и Гота и [[херцог]] Саксонски е син на [[цар]] [[Фердинанд I]], брат на цар [[Борис III]] и княгините [[княгиня Евдокия|Евдокия]] и [[княгиня Надежда|Надежда]]. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на [[Царство България]] от 1943 г. |
'''Кирил''' (''Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип''), [[княз]] Преславски, княз на България, [[принц]] Сакс-Кобург и Гота и [[херцог]] Саксонски ([[17 ноември]] [[1895]] - [[2 февруари]] [[1945]]) е син на [[цар]] [[Фердинанд I]], брат на цар [[Борис III]] и княгините [[княгиня Евдокия|Евдокия]] и [[княгиня Надежда|Надежда]]. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на [[Царство България]] от 1943 г. Екзекутиран от [[комунистическия режим]] през [[1945]] г. |
||
Княз Кирил завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София и участва като офицер за свръзки в [[Балкански войни|Балканските]] (1912-191) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915-1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; [[генерал-лейтенант]] от българската царска [[армия]] (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен [[адмирал]] от Германската имперска флота (13 юни 1917). |
Княз Кирил завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София и участва като офицер за свръзки в [[Балкански войни|Балканските]] (1912-191) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915-1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; [[генерал-лейтенант]] от българската царска [[армия]] (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен [[адмирал]] от Германската имперска флота (13 юни 1917). |
Версия от 12:08, 15 декември 2013
Кирил Преславски | |
български княз | |
Роден |
17 ноември 1895 г.
|
---|---|
Починал | 2 февруари 1945 г. (на 49 г.)
|
Погребан | Рилски манастир, Република България |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Национален военен университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Семейство | |
Род | Ветини |
Баща | Фердинанд I |
Майка | Мария Луиза Бурбон-Пармска |
Братя/сестри | Борис III Евдокия Надежда |
Кирил Преславски в Общомедия |
Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 - 2 февруари 1945) е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на Царство България от 1943 г. Екзекутиран от комунистическия режим през 1945 г.
Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-191) и Първата световна война (1915-1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917).
Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918, заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.
Скоро след смъртта на брат му — цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.
След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно – през 1995 г. на Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
Шаблон:Династия Сакс-Кобург-Гота
Награди
- Орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", България
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
Генеалогия
Външни препратки
- Един Завет - Княз Кирил Преславски
- Library of U.S. Congress - портретна снимка, 10 април 1929, Hoover greets heir to Bulgarian throne (снимка на принц Кирил и Симеон Радев)
- Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1944)