Николай Лъсков: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
На 19-23 юни 1944 г. отряда води тежко сражение с жандармерийски подразделения при с. [[Голица]]-с. [[Козичино]] и дава тежки жертви. <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 122</ref><ref>http://www.nedialko.net/proze/part1.pdf</ref>Сред тях са тежко ранените и по-късно убити Николай Лъсков и Яна Георгиева. <ref>Филов Б., Дневник, Издателство на ОФ, С., 1990, с. 716-717, запис за 7 юли 1944 г.</ref> На случая обръща внимание във връзка с противоречия в управляващите среди в своя дневник и регента [[Богдан Филов]]:
 
''„7 юли 1944 г. ...Приехме с генерала Сп. Ганев. Разправи ни за крайно лошото впечатление, което направи демагогската реч на министър Василев в Сливен и Бургас. За това щели да донесат официално генералите Христов и Младенов. Още по-възмутително било покровителството, което Василев и жена му, а заедно с тях и областния директор Хр. Гуцов оказвали на известния водач на банда Лъсков и неговата жена, бивши учители и прононсирани комунисти. Когато преди известно време Лъсков бил арестуван, Василев преди още да бъде министър се застъпил за него пред Гуцов, който го освободил. Лъсков, познат като добър организатор, веднага образува известната чета, която напоследък бе унищожена от военните. Лъсков ранен тежко в крака (кракът му бил откъснат от картечница) поискал да го отведат в Бургас, „понеже министър Василев и областния директор, щели да го освободят“. На това отгоре министър Василев при обиколката си в Бургаско се отбива в Каблешково, известен комунистически център, в който войската е трябвало да извърши известни репресалии, и държал реч, в която порицал тези действия, като заяви, че не иска „черни забрадки“. Военните били силно възмутени от това поведение на министър Василев. Жена му на дадения обед м чест на министър Василева се заинтересувала за жгенатажената на Лъсков ,питала дивизионния командир Младенов, какво е станало с нея и поддържала, че е била много добра жена. Дивизионния насмалко щял да напусне обеда“.<ref>Филов Б. Дневник, С., 1990, запис за 7 юли 1944 г., стр. 716-717</ref>
 
В периода 1956-1979 година отбора и стадиона на [[Тунджа (Ямбол)]] се нарича Николай Лъсков в негова чест.<ref>http://tundja1915.dir.bg/_wm/library/?df=8</ref>

Навигация