Католическа църква: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 3: Ред 3:
'''Римокатолическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|църква]] в света с 1,2 милиарда последователи.{{#tag:ref|Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,{{hrf|Catholic Culture.org|2013}} включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]].{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}} [[Йерархия на Римокатолическата църква|Католическата йерархия]] включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и и се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]],{{hrf|vatican.va|2013}} и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]].
'''Римокатолическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|църква]] в света с 1,2 милиарда последователи.{{#tag:ref|Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,{{hrf|Catholic Culture.org|2013}} включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]].{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}} [[Йерархия на Римокатолическата църква|Католическата йерархия]] включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и и се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]],{{hrf|vatican.va|2013}} и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]].


Римокатолическата църква почита [[Света Троица|Светата Троица]] и определя за своя мисия разпространението на [[Евангелие|евангелската]] проповед на Исус Христос, извършването на [[Тайнство|тайнствата]] и [[благотворителност]]та. Католическото [[богослужение]] е силно фокусирано върху [[литургия]]та, с която се отбелязва тайнството на [[евхаристия]]та. Според Римокатолическата църква, когато са осветени от ръкоположен [[свещеник]], хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез [[преосъществяване]]. Тя практикува [[закрито причастие]], като обикновено само на [[Кръщение|кръстените]] членове на Църквата в състояние на [[благодат]] е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към [[Богородица]], за която поддържа четири конкретни догми - за нейното [[непорочно зачатие]] без [[първороден грях]], за нейния статут като Майка Божия, за нейната [[вечна девственост]] и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот.{{hrf|Pius XII|1950}}
Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век с решението на папата да се обяви за върховен духовен глава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната църкви, окончателно състояло се през 1054 г. Източното православие признава, че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по честта, и отрича всякакви негови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.

Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела, като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като [[Каритас]], които помагат на бедните, старите и болните.

Римокатолическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]], вдъхновявайки изкуствата, културата и философията. През [[Средновековие]]то тя замества [[Римска империя|Римската империя]] като обединяваща сила в Западна Европа и папството се ангажира активно в политиката. Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през 1054 година.


== Наименование ==
== Наименование ==
Ред 81: Ред 85:
* {{cite book | last = Orlandis | first = Jose | year = 1993 | title = A Short History of the Catholic Church | publisher = Scepter Publishers | location = | isbn = 1851821252 | lang = en}}
* {{cite book | last = Orlandis | first = Jose | year = 1993 | title = A Short History of the Catholic Church | publisher = Scepter Publishers | location = | isbn = 1851821252 | lang = en}}
* {{cite web |last = Paul VI | title =Lumen Gentium | publisher =Libreria Editrice Vaticana | year =1964 | url =http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_const_19641121_lumen-gentium_en.html | accessdate =19 ноември 2009 | lang = en}}
* {{cite web |last = Paul VI | title =Lumen Gentium | publisher =Libreria Editrice Vaticana | year =1964 | url =http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_const_19641121_lumen-gentium_en.html | accessdate =19 ноември 2009 | lang = en}}
* {{cite web | last = Pius XII | year = 1950 | url = http://www.vatican.va/holy_father/pius_xii/apost_constitutions/documents/hf_p-xii_apc_19501101_munificentissimus-deus_en.html | title = Munificentissimus Deus: Defining the Dogma of the Assumption | work = vatican.va | publisher = vatican.va | accessdate = 2013-12-17 | lang = en}}
* {{cite web | last = Roberson | first = Ronald G | year = 2011 | url = http://www.cnewa.org/default.aspx?ID=125&pagetypeID=1&sitecode=HQ&pageno=1 | title = Eastern Catholic Churches Statistics 2010 | work = CNEWA | accessdate = 2011-04-30 | lang = en}}
* {{cite web | last = Roberson | first = Ronald G | year = 2011 | url = http://www.cnewa.org/default.aspx?ID=125&pagetypeID=1&sitecode=HQ&pageno=1 | title = Eastern Catholic Churches Statistics 2010 | work = CNEWA | accessdate = 2011-04-30 | lang = en}}
* {{cite web | last = Vatican Council I| title =Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ | publisher =EWTN | year = 1996| url =http://www.ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm | accessdate =24 ноември 2009 | lang = en}}
* {{cite web | last = Vatican Council I| title =Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ | publisher =EWTN | year = 1996| url =http://www.ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm | accessdate =24 ноември 2009 | lang = en}}

Версия от 13:24, 17 декември 2013

Римокатолическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 милиарда последователи.[б. 1] Католическата йерархия включва кардинали и епископи и се оглавява от епископа на Рим, наричан папа.[3] Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от Исус Христос,[4] и смята своите епископи за наследници на Христовите апостоли, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата.[3] Църквата смята, че доктрината на вярата и моралът, който тя представлява окончателно, са непогрешими.[3] В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като Източнокатолическите църкви, персоналните ординариати и религиозните общности.

Римокатолическата църква почита Светата Троица и определя за своя мисия разпространението на евангелската проповед на Исус Христос, извършването на тайнствата и благотворителността. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Римокатолическата църква, когато са осветени от ръкоположен свещеник, хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез преосъществяване. Тя практикува закрито причастие, като обикновено само на кръстените членове на Църквата в състояние на благодат е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към Богородица, за която поддържа четири конкретни догми - за нейното непорочно зачатие без първороден грях, за нейния статут като Майка Божия, за нейната вечна девственост и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот.[5]

Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела, като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като Каритас, които помагат на бедните, старите и болните.

Римокатолическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на Западната цивилизация, вдъхновявайки изкуствата, културата и философията. През Средновековието тя замества Римската империя като обединяваща сила в Западна Европа и папството се ангажира активно в политиката. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054 година.

Наименование

Организация и демография

Обреди

Основно тайнство в Римокатолическата християнска църква (както и в Православната) е Светата литургия. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното — точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години. От този момент те могат да се причестяват.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие т.нар. целибат. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.

Римокатолическата църква не допуска трикратен развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо — често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така, в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към символа на вярата. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума „ ἐκπορευόμενον“ (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.

В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен със намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.

По време на Светата литургия верните изповядат:

98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени униатски католически църкви.

Доктрина

История

Възникване на Християнската църква

Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от Исус Христос.[6][7] Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. [8], когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.[9] [10][11] Явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата, а епископите са наследници на първите апостоли.[7][11]

Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник.[12][13] Това потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I,[14] както и от някои археологически данни.[12] Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.[15][16]

Ранно християнство

Средновековие

Реформация и Контрареформация

Великите географски открития и Просвещението

Новото време

Съвременност

Бележки

  1. Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,[1] включително 17 милиона членове на Източнокатолическите църкви.[2]

Източници

Цитирани източници

Вижте още

Външни препратки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA