Анастас Христов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 19: Ред 19:
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Баща му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref>Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 - 1902 година.<ref>Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524</ref> В 1902 - 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.<ref>Трайчевъ, Георги. Градъ Прил{{Уникод|ѣ}}пъ. С., 1925, стр. 132.</ref>
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Баща му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref>Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 - 1902 година.<ref>Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524</ref> В 1902 - 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.<ref>Трайчевъ, Георги. Градъ Прил{{Уникод|ѣ}}пъ. С., 1925, стр. 132.</ref>


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битол­ско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битол­ско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година.

Сътрудник е на „Спи­сание на Юриди­чес­кото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).


Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.</ref>
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.</ref>

Версия от 11:16, 18 декември 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
Анастас Христов
Роден
Починал
Учил вЛозански университет
Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.

Биография

Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Баща му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 - 1902 година.[3] В 1902 - 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.[4]

След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[5] и за член на Централното бюро на организацията.[6] Кандидат е от Битол­ско в изборите за Отомански парламент в 1908 и в 1912 година.

Сътрудник е на „Спи­сание на Юриди­чес­кото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).

Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[7]

Бележки

  1. ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.
  3. ↑ Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524
  4. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. С., 1925, стр. 132.
  5. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  7. ↑ Скръбна вѣсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анастас_Христов&oldid=5973175“.