Генадий Скитник: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Личности (Ихтиман) using HotCat |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
[[Категория:Васил Левски]] |
[[Категория:Васил Левски]] |
||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
[[Категория:Личности (Ихтиман)]] |
Версия от 20:33, 20 декември 2013
Генадий Скитник | |
Български духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Генадий Скитник, светско име Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански), е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]
Биография
Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в гр. Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски. Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.
Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен ревеволюционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.
Генадий, след ареста на Васил Левски, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.
Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.