Йоан Екзарх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16: Ред 16:


=Книжовна дейност=
=Книжовна дейност=
Ок. 895 г. Йоан Екзарх превежда от гръцки [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Той е съставител и на компилативния „[[Шестоднев]]“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]", две „Слова за [[Рождество Христово]]", „Слово за [[Богоявление]]", „Слово за [[Сретение Господне]]", „Слово за [[Възнесение Господне]]", „Слово за [[Преображение]]", „Слово за [[Великден|Пасха]]" и други.
Ок. 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „[[Шестоднев]]“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]", две „Слова за [[Рождество Христово]]", „Слово за [[Богоявление]]", „Слово за [[Сретение Господне]]", „Слово за [[Възнесение Господне]]", „Слово за [[Преображение]]", „Слово за [[Великден|Пасха]]" и други.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 24: Ред 24:
* Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1-7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
* Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1-7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
* Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
* Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
* Йоан Екзарх Български. Слова. Т. I, С., 1971.
* Йоан Екзарх Български. Слова. Ред. Д. Мирчева. С., 1971.
* Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
* Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
* Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
* Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
Ред 31: Ред 31:
==Изследвания==
==Изследвания==
===Монографии===
===Монографии===
* Калайдович, К. Иоан Ексарх Болгарский. Москва (1824)
* Калайдович, К. Иоанн ексарх болгарский. Москва (1824)
* Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
* Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
* Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)
* Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)

Версия от 20:22, 22 декември 2013

Йоан Екзарх
български писател

Роден
Починал

Религияправославие

Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

Живот

Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на гръцкия език, затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица Константинопол. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.[1] Според други това не е епископско звание.[2] Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с Черноризец Храбър[3] или със св. Иван Рилски.[4]

Книжовна дейност

Ок. 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от Йоан Дамаскиновото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „Шестоднев“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - Василий Велики), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел (Симеон I), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко проповеди: „Похвално слово за Йоан Богослов", две „Слова за Рождество Христово", „Слово за Богоявление", „Слово за Сретение Господне", „Слово за Възнесение Господне", „Слово за Преображение", „Слово за Пасха" и други.

Бележки

  1. Кръстанов, Т. Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България, с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.
  2. Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.
  3. Ватикански открития за "Черноризец Храбър"
  4. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители

Съчинения

  • Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1-7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
  • Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
  • Йоан Екзарх Български. Слова. Ред. Д. Мирчева. С., 1971.
  • Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
  • Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
  • Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Ранняя русская редакция. Подг. Г. С. Баранкова. Отв. ред. А. М. Молдован. М., 1998.

Изследвания

Монографии

  • Калайдович, К. Иоанн ексарх болгарский. Москва (1824)
  • Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
  • Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)
  • Бонов, А. Възгледите за вселената на Йоан Екзарх български. София (1982)
  • Чолова, Ц., Естественонаучните знания в средновековна България, София, изд. БАН (1988)
  • Баранкова, Г. С., В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна екзарха Болгарского. Санкт Петербург (2001)
  • Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. София (2001)

Статии

  • Vondrak, V., O mluvr Jana Exarcha bulharskego, Praha, p. 40-92, p. 95-97 (1896)
  • Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1-26 (1926)
  • Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, с. 66-76 (1955)
  • Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1-2, с. 9-16 (1959)
  • Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на природата, кн. 8, с. 177 (1978)
  • Боев, П., Йоан Екзарх Български - първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
  • Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, "Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас", Физика, кн. 1, с. 14–28 (1983)
  • Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, "Йоан Екзарх Български - пръв разпространител на физически знания у нас", Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5-65
  • Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216-235 (1985)

Външни препратки