Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ инфокутия Писател, категория |
+ външни препратки |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
Обществената му кариера е впечатляваща: |
Обществената му кариера е впечатляваща: |
||
* Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951), |
* Работи в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1949-1951), |
||
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956), |
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956), |
||
* зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965), |
* зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965), |
||
* гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966). |
* гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966). |
||
* заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. |
* заемал е най-високите постове в [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. |
||
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век. |
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век. |
||
Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref> |
|||
Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]]. |
|||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Ред 65: | Ред 65: | ||
* „Сърдечни затишия“ (1985), |
* „Сърдечни затишия“ (1985), |
||
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989). |
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989). |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
* [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет] |
* [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет] |
||
* [http://literaturensviat.com/?p=41363 Павел Матев в Литературен свят] |
* [http://literaturensviat.com/?p=41363 Павел Матев в Литературен свят] |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm „Без изход“, стихотворение], сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г. |
|||
* [http://www.segabg.com/article.php?sid=2004120700010050006 „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“], интервю на [[Бойко Ламбовски]], в. „Сега“, 7 декември 2004 г. |
|||
* [[Таньо Клисуров]], [http://duma.bg/node/60161 „Нашият земляк Павел Матев“], в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г. |
|||
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
Версия от 18:44, 24 декември 2013
Павел Матев | |
Роден | 6 декември 1924 г. |
---|---|
Починал | 4 февруари 2006 г. (на 81 г.) |
Професия | български поет и общественик |
Националност | България |
Жанр | стихотворение |
Павел Христов Матев е български поет и общественик.
Биография
Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
- редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
- зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
- гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
- заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.
Умира на 4 февруари 2006 г. в София.[1]
Творчество
Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
- „В строя“ (1951),
- „Дълг“ (1955),
- „Време, родина, любов“ (1962),
- „Родословие“ (1963),
- „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
- „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
- „Стихотворения“ (1966),
- „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
- „Избрани стихотворения“ (1972),
- „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
- „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
- „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
- „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
- „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
- „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
- „Сърдечни затишия“ (1985),
- „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).
Бележки
- ↑ „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006.
Източници
Външни препратки
- „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
- „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
- Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.