Павел Матев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ инфокутия Писател, категория
+ външни препратки
Ред 35: Ред 35:


Обществената му кариера е впечатляваща:
Обществената му кариера е впечатляваща:
* Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
* Работи в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1949-1951),
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
* зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
* зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
* гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
* гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
* заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
* заемал е най-високите постове в [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].


Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.


Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref>
Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].


== Творчество ==
== Творчество ==
Ред 65: Ред 65:
* „Сърдечни затишия“ (1985),
* „Сърдечни затишия“ (1985),
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).

== Бележки ==
<references />


== Източници ==
== Източници ==
* [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет]
* [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет]
* [http://literaturensviat.com/?p=41363 Павел Матев в Литературен свят]
* [http://literaturensviat.com/?p=41363 Павел Матев в Литературен свят]

== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm „Без изход“, стихотворение], сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
* [http://www.segabg.com/article.php?sid=2004120700010050006 „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“], интервю на [[Бойко Ламбовски]], в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
* [[Таньо Клисуров]], [http://duma.bg/node/60161 „Нашият земляк Павел Матев“], в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.


{{СОРТКАТ:Матев, Павел}}
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}}

Версия от 18:44, 24 декември 2013

Павел Матев
Роден6 декември 1924 г.(1924-12-06)
Починал4 февруари 2006 г. (на 81 г.)
Професиябългарски поет и общественик
Националност България
Жанрстихотворение

Павел Христов Матев е български поет и общественик.

Биография

Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.

Умира на 4 февруари 2006 г. в София.[1]

Творчество

Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:

  • „В строя“ (1951),
  • „Дълг“ (1955),
  • „Време, родина, любов“ (1962),
  • „Родословие“ (1963),
  • „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
  • „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
  • „Стихотворения“ (1966),
  • „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
  • „Избрани стихотворения“ (1972),
  • „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
  • „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
  • „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
  • „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
  • „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
  • „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
  • „Сърдечни затишия“ (1985),
  • „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).

Бележки

Източници

Външни препратки