Щерьо Михайлов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Участници в Априлското въстание using HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
Image:Shteryо Mihailov and his wife.jpg | Със съпругата си |
Image:Shteryо Mihailov and his wife.jpg | Със съпругата си |
||
Image:Shteryu Mihailov Tsigudeski.jpg | Щерьо Михайлов |
Image:Shteryu Mihailov Tsigudeski.jpg | Щерьо Михайлов |
||
Image: Dolno-Draglishte-memorial-plaque2.jpg | Паметна плоча в Долно Драглище |
|||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
Версия от 21:17, 24 декември 2013
| Щерьо Михайлов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Щерьо Михайлов в Общомедия | |
Щерьо Михайлов Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца или Македонеца, е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Биография
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.[1]
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[2] За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглище, като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
| „ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[3] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Умира в Рила в 1911 година.[4]
-
Със съпругата си -
Щерьо Михайлов -
Паметна плоча в Долно Драглище
Бележки
- ↑ Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.
