Представителна демокрация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
В много представителни демокрации — например [[Канада]], [[Великобритания]], народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в [[Австралия]], обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът. |
В много представителни демокрации — например [[Канада]], [[Великобритания]], народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в [[Австралия]], обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът. |
||
[[Жан-Жак Русо]] е на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича "изборна аристокрация". |
|||
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с [[пряка демокрация|пряката демокрация]]. |
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с [[пряка демокрация|пряката демокрация]]. |
Версия от 14:54, 28 декември 2013
Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация [1].
Представителите формират за определен мандат независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация. Когато това не е така е налице псевдо демокрация . Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:
- независима съдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд),
- някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например Кралски комисии) или граждански инициативи, референдуми. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
- В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете.
В много представителни демокрации — например Канада, Великобритания, народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.
Жан-Жак Русо е на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича "изборна аристокрация".
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат избори за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация.
Източници
- ↑ Шаблон:En икона "Victorian Electronic Democracy: Glossary". 28 юли 2005. Архивирано от оригинала от 13 декември 2007, линк от 14 декември 2007.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Representative democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |