Никита Хониат: Разлика между версии

Никита Хониат
	Никита Хониат
византийски историк
Роден	средата на ХІІ век град Хон (Колосе), Фригия
Починал	1215-1217 г. Никея
Религия	православие
Семейство
Братя/сестри	Михаил Хониат

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:41, 30 декември 2013

Никита Хониат (на гръцки : Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на "История" (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118-1206 г. Неговото съчинение е важен исторически извор и за историята на средновековна България. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Биография

Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във Фригия около средата на ХІІ век. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина^[1] и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса. Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Когато византийската столица пада в ръцете на кръстоносците, Хониат бяга в Никея, губейки цялото си имущество. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята "История". Умира около 1215-1217 г.

Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е "Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис..." написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар Калоян.

В романа на Умберто Еко "Баудолино" (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.

Външни препратки

| Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат - Снежана Ракова, Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2-3 април 2004)
Из "Балдолино" на Умберто Еко

Бележки

↑ Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7

Шаблон:История-мъниче

[1] Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Биография инфо
 | име           = Никита Хониат
 | портрет       = Niketas Choniates.JPG
 | описание      = византийски историк
 | px            =200
 | роден-дата    = средата на [[12|ХІІ]] век
 | роден-място   = град [[Хон]] (Колосе), [[Фригия]]
 | починал-дата  = [[1215]]-[[1217]] г.
 | починал-място = [[Никея]]
 }}
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == Биография ==
-Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във [[Фригия]] около средата на ХІІ век. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по - късно става чиновник при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна кариера при [[Исак II Ангел]], в чиито походи срещу [[Теодор Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]] участва. Заема постовете: [[велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята "''История''". Умира около [[1215]]-[[1217]] г.
+Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във [[Фригия]] около средата на ХІІ век. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става чиновник при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна кариера при [[Исак II Ангел]], в чиито походи срещу [[Теодор Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]] участва. Заема постовете: [[велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята "''История''". Умира около [[1215]]-[[1217]] г.
 Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е "''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''" написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар [[Калоян]].