Димитър Аврамов (изкуствовед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ външни препратки, категории
Ред 14: Ред 14:


== Биография ==
== Биография ==
Аврамов е роден на [[6 септември]] [[1929]] година в [[Бургас]].<ref name="геб">{{геб|1|14}}</ref> Завършва [[философия]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1954 година.<ref name="геб"/> Редактор е в списание „[[Философска мисъл]]“ (1955-1960), заместник главен редактор на списание „[[Проблеми на изкуството]]“ (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при [[БАН]]. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.
Димитър Григоров Аврамов е роден на [[6 септември]] [[1929]] година в [[Бургас]].<ref name="геб">{{геб|1|14}}</ref> Завършва [[философия]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1954 година.<ref name="геб"/> Редактор е в списание „[[Философска мисъл]]“ (1955-1960), заместник главен редактор на списание „[[Проблеми на изкуството]]“ (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при [[БАН]]. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.


Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има и монографичното изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира 10 студии, писани между 1968 и 1992 г., в книгата „Диалог между две изкуства“. Съвместно с [[Радой Ралин]] е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993). През [[2000]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 7 от 7 януари 2000 г.</ref>
Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има и монографичното изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира 10 студии, писани между 1968 и 1992 г., в книгата „Диалог между две изкуства“. Съвместно с [[Радой Ралин]] е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993). През [[2000]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 7 от 7 януари 2000 г.</ref>

Версия от 16:54, 31 декември 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.

Димитър Аврамов
български изкуствовед
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Стара планина“
Димитър Аврамов в Общомедия

Димитър Аврамов е български изкуствовед.

Биография

Димитър Григоров Аврамов е роден на 6 септември 1929 година в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 година.[1] Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955-1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.

Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография „Естетика на модерното изкуство“ (1969). Приносен характер има и монографичното изследване „Шарл Бодлер“ (1985). През 1993 г. Аврамов събира 10 студии, писани между 1968 и 1992 г., в книгата „Диалог между две изкуства“. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 година в София.

Бележки

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 14.
  2. Указ № 7 от 7 януари 2000 г.

Източници

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 14.

Външни препратки

За него