Колективизация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1614 Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти] строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 Декември 2013 |
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1614 Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти] строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 Декември 2013 |
||
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1634-2014-01-05-17-28-00 Насилственото отнемане на земята и съпротивата срещу колективизацията] Христо Христов за книгата на [[Михаил Груев]] „Преорани слогове” - изследване за провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век; 05 Януари 2014 |
|||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
Версия от 22:01, 5 януари 2014
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Комунистическа колективизация
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.
Колективизацията в Съветския съюз
Режимът на Сталин в Съветския съюз налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „кулаци“) в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
Колективизацията в България
В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 г. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.[2]
Държавна сигурност следи
Доброволно колективното земеделие
Европа
Индия
Израел
Мексико
Вижте също
Източници
Външни препратки
- Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 Декември 2013
- Насилственото отнемане на земята и съпротивата срещу колективизацията Христо Христов за книгата на Михаил Груев „Преорани слогове” - изследване за провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век; 05 Януари 2014