Минчо Нейчев

Минчо Нейчев
Председател на Президиум на НС на НРБ
Мандат	9 декември 1947 – 11 август 1956
Наследник	Георги Дамянов
Лична информация
Роден	4 април* 1887 Стара Загора, България
Починал	11 август 1956 г. (на 69 г.) Търговище, България
Полит. партия	БКП (1920-1956)
Професия	адвокат • политик
Народен представител в: XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС
Минчо Нейчев в Общомедия

Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.

Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944-1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946-1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.

Биография

Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.

В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI^-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I^-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.

След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.