Операция „Кламер“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27: Ред 27:
[[Категория:Последствия от Втората световна война]]
[[Категория:Последствия от Втората световна война]]
[[Категория:Американски разузнавателни служби]]
[[Категория:Американски разузнавателни служби]]
[[Категория:Студена война]]

Версия от 18:01, 19 януари 2014

Германски учени-ракетостроители, прехвърлени по програмата във Форт Блис, Тексас. Седмият отдясно на първия ред е Вернер фон Браун.

Операция «Кламер» (Шаблон:Lang-en) е програма на Управлението на стратегическите служби на САЩ за вербуване на учени от Третия Райх за работа в САЩ и в полза на САЩ, след края на Втората световна война.

Операцията е проведена от Обединеното агентство за целите на разузнаването (Шаблон:Lang-en, JIOA) и в началото на студената война.

Стратегическата цел на операцията е възпрепятстването предаването на знания и опит от германските учени на СССР [1] и Великобритания.[2]

Началото на операцията е сложено с акт на Хари Труман от август 1945 г. Отначало разпореждането гласяло да не се вербоват членове на нацистката партия или такива активно поддържали нацисткия милитаризъм. По този начин негодни за вербуване се оказали ракетостроителите Вернер фон Браун, Артур Рудолф и физикът Хубертус Штругхолд.

С цел да заобиколят формалните пречки, американските разузнавачи от JIOA съставили фалшиви професионални и политически биографии на много немски учени и по този начин те се оказали благонадеждни за работа в САЩ. Кодовото име на проекта «Кламер» се появява поради това че с кламер били прикрепяни новите биографии на «американските правителствени учени» посредством документацията от JIOA.[3]

Първоначално американското стратегическо разузнаване изпълнява операция «Безпросветност» (Шаблон:Lang-en) с която се цели неутрализиране на германския научен потенциал, но в хода на тази операция се изменят и целите ѝ. Майор Стейвер изпраща телеграма на 22 май 1945 г. до Пентагона на вниманието на полковник Джоел Холмс с настояване да се евакуират германските учени със семействата им с оглед крайния и особенно важен американски успех в Тихоокеанската война».[4] Повечето от учените са германски инженери работещи на балтийското крайбрежие в Пенемюнде и разработили ракетата Фау-2. След пленяването им от съюзниците те се поселени със семействата им в Ландсхут - южна Бавария.

Първоначално операцията не е била насочена срещу Съветите, а била водена и заради възможността германските учени да емигрират в трети страни симпатизирали на Третия Райх и недоброжелателно настроени политически спрямо САЩ - Египет, Испания и Аржентина. По този начин тези учени щели да се поставят на разположение на противни на американските интереси. С изостряне на напрежението и противопоставянето в следвоенна Европа по оста Изток-Запад, американската стратегическа операция в годините 1947/49 е насочена основно към останалите германски учени на териториите под съветски контрол в Саксония и Тюрингия, като и операцията придобила ярка антисъветска окраска. Останалите германски учени на територията на Източна Германия се вербували от американски агенти набързо, като им се предлагала незабавна евакуация с устройване на Запад за американска сметка. По този начин от Източна Германия само през 1947 г. били "евакуирани" 1800 германски учени и 3700 членове на техни семейства. След евакуацията много от тези учени притежаващи специални знания и умения били подлагани с дни и дори с месеци на тестване в центрове за разпит в специални стаи, наричани жаргонно "кошче за боклук", с цел да се установят тяхната пригодност, лоялност и убеждения. Веднъж дизертирали, за тези учени нямало път назад. Онези които не издържали теста били заселвани по селата. Отделно от това, от тези хора се събирала разузнавателна информация.

Джон Гимбел заключава, че част от скритите цели на операцията били САЩ да замразят за три години най-будните умове на Германия с цел затрудняването на нейното следвоенно възстановяване, както и за да не може тези учени да се поставят в услуга или да се използват от Съветите, докато СССР не се бил сдобил с атомна бомба. [5]

Източници

  1. Joint Intelligence Objectives Agency // U.S. National Archives and Records Administration. Архивиран от оригинала на 2012-07-01. Посетен на 9-октомври-2008.
  2. The Secret War, 1978, Brian Johnson, p184
  3. Project Paperclip: German Scientists and the Cold War, 1975, Clarence G. Lasby et al.
  4. McGovern, James. Crossbow and Overcast. New York, W. Morrow, 1964. с. 100,104,173,207,210,242.
  5. «U.S. Policy and German Scientists: The Early Cold War», Political Science Quarterly, Vol. 101, No. 3, (1986), pp. 433—451

Вижте също