Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:


Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]], организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]], организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|ляво|мини|Мрежата от комитети на Васил Левски]]
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|дясно|мини|Мрежата от частни комитети]]


Всеки частен революционен комитет има псевдоним. Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
Всеки частен революционен комитет има псевдоним. Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874 - януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април - август 1875 г.).
[[Файл:Vasil Levski portrait.jpg|дясно|мини|120 px|Васил Левски]]
[[Файл:Levski3.jpg|ляво|мини|120 px|Васил Левски]]
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясно|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|дясно|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|ляво|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
[[Файл:Stefan-Stambolov.jpg|ляво|мини|120 px|Стефан Стамболов]]

Версия от 18:49, 23 януари 2014

Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска националреволюционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1871 г.

Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.

Мрежата от частни комитети

Всеки частен революционен комитет има псевдоним. Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват Атанас Узунов (до 4 май 1873 г.), Стефан Стамболов (есента на 1874 - януари 1875 г.) и Иван Семерджиев (април - август 1875 г.).

Васил Левски
Атанас Узунов
Стефан Стамболов

Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.

Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.

ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабоканшкия обир (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).

Оцелелите и въстановени комитети се включват в подготовката и действията на Априлското въстание (1876). Дейци на ВРО са доброволци в Сръбско-турската война и Руско-турската война (1877-1878).

Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО (активна в Османската империя от 1893 до 1912 г.), Вътрешната македонска революционна организация ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), Вътрешната тракийска революционна организация ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), Вътрешната добруджанска революционна организация ВДРО (активна в Добруджа от 1923 до 1940 г.) и Вътрешната западнокрайска революционна организация ВЗРО (активна в Западните покрайнини от 1923 до 1934 г.).

Източници

  • Historical dictionary of Bulgaria, Item 46 of European historical dictionaries, Scarecrow Press, Inc., 2006, ISBN 0810849011, p. 228.
  • Barbara Jelavich: The establishment of the Balkan national states, 1804-1920, в Том 8 на A History of East Central Europe, University of Washington Press, 1986, pp. 136-137, ISBN 0295964138, Online версия
  • Maria N. Todorova: Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero, Central European University Press, 2008, ISBN 9639776246, PP. 276-278, Online версия